Повечето от нас никога няма да успеят да видят с очите си най-великите чудеса на природата. Няма да надзърнем в огромното око на гигантския калмар. А на бивника на нарвала ще се дивим само на снимка. Но има едно природно чудо, което всички можем да наблюдаваме, стига само да излезем навън - как динозаврите използват перата си, за да летят.

Птиците са толкова обичайна гледка, че е лесно да приемем за даденост както динозавърския им произход, така и хитроумното им оперение, което ги поддържа във въздуха. За да устои на насрещния вятър, маховото перо е с асиметрична форма - водещият ръб е тесен и твърд, а задният е широк и гъвкав. За да набере височина, птицата трябва просто да промени ъгъла на крилата си, като регулира потока въздух под и над тях.

Самолетните крила използват някои от същите аеродинамични трикове. Но тези на птиците са несравнимо по-сложни. От централния ствол на перото излизат множество фини разклонения, наречени рами, а от тях на свой ред - още по-малки рамули, като клонки на дърво, като по ръбовете им има малки кукички. Когато те се закачат за кукичките на съседното разклонение, създават структура, която е „лека като перо", но забележително здрава. Когато птиците почистват перата си, рамите и рамулите лесно се отделят, а после се закачат обратно една за друга.

Произходът на този чудесен механизъм е една от най-упоритите мистерии в природата. През 1861 г., само две години след като Дарвин публикува „Произход на видовете", работници в германска каменоломна изкопават забележителни фосили на птица с размер на гарван, наречена археоптерикс, живяла преди около 150 млн. години. Тя имала пера и други черти на днешните птици, но също и следи от влечугоидно минало, като например зъби в устата си, нокти на крилете си и дълга костна опашка. Подобно на вкаменелостите на китове с крака, археоптериксът изглежда е уловил мига на критична еволюционна метаморфоза. „За мен това е много значимо събитие" - споделил Дарвин със свой приятел.

Събитието щеше да е още по-значимо, ако палеонтолозите бяха открили още по-древно създание с по-примитивни пера - нещо, което те напразно търсят през по-голямата част от следващите 150 години. Междувременно други учени се опитвали да осветлят произхода на перата, изследвайки люспите на съвременните влечуги - най-близките живи роднини на птиците. И люспите, и перата са плоски. Така че вероятно люспите на птичите предшественици постепенно са се удължавали, поколение след поколение. По-късно краищата им са се разцепили и разделили, превръщайки се в първите истински пера.

Освен това логично е тази промяна да е настъпила вследствие на приспособяването за летене. Представете си предшествениците на птиците като дребни, люспести четириноги влечуги, живеещи по дърветата и прескачащи от клон на клон. Ако люспите им станели по-дълги, щели да ги поддържат по-дълго във въздуха, което би позволило на протоптиците да планират малко по-надалеч. Едва по-късно техните предни крайници може би са еволюирали в криле, осъществявайки прехода от планиране към истинско летене. Накратко еволюцията на перата вероятно е протекла едновременно с еволюцията на летенето.

Идеята, че перата са предхождали летенето, започнала да се развива през 70-те години на ХХ век, когато палеонтологът от Йейлския университет Джон Остръм забелязал поразителни сходства между птичите скелети и тези на сухоземни динозаври, наречени тероподи - група, която включва прочути чудовища като тиранозавъра рекс и велосираптора. Очевидно, твърди Остръм, птиците са живи наследници на тероподите. Но много познати тероподи имат големи задни крайници, къси предни и яки, дълги опашки, а това едва ли е анатомията, която човек очаква от същество, скачащо от дърво на дърво.