Борса за иновации иска бизнесът, за да може да усвои близо 90 млн. евро, които отпуска ЕС от тази година по програма „Конкурентоспособност". Идеята се подкрепя и от учените, защото тя би раздвижила търсенето и предлагането на научни продукти. Това заяви за в. „Черно море" Огнян Спасов, изпълнителен директор на Стопанска камара - Варна.

Нивото на иновациите в производството е плачевно. У нас се отделят 4 пъти по-малко от съвкупния обществен продукт за научно- изследователска и развойна дейност в сравнение с развитите страни на ЕС, подчерта Огнян Спасов. По този начин, колкото сме бедни, ставаме още по-бедни. Наливането на повече пари в подобни дейности сега може да се вижда като голям разход, но това ни гарантира възможността да станем по-богати. За съжаление, това изобщо не се прави, коментира шефът на СК - Варна. Според него в момента има лек подем и в патентите, и в иновациите, но той е крайно нисък. А да не говорим, че новостите, които влизат в производството, са базирани повече на международното коопериране и на внасянето на нова техника от страна на някои предприемачи.

Единственият филиал на Патентното ведомство

Варна е единственият град, който има филиал на Патентното ведомство. А това е първата българска институция, която се хармонизира спрямо европейските закони, подчерта Огнян Спасов. Той е убеден, че откриването на филиала помага за подаването на рационализаторски предложения, на патенти. Вече има изнесени бюра в Техническия университет, ВВМУ"Н. Вапцаров", което показва стремежа да се стигне по-близо до самите учени, новатори и само подчертава необходимостта от нова борса за иновации.

Антикризисен студентски прием

Още миналата година от СК - Варна, са предложили като важна антикризисна мярка отделянето на повече средства за увеличаване приема на студенти. По този начин една част от младежите, вместо да се редят пред бюрото по труда или да пълнят кафенетата, ще влязат да учат. Като резултат, от една страна, ще се увеличи капацитетът на нацията, а, от друга, ще се свие безработицата, твърди Огнян Спасов. Сега обаче става точно обратното. Дори се стига дотам, че платеният прием на чуждестранни студенти е за сметка на общата квота, определена на ВУЗ-а. В същото време свободните университети са поставени в неравностойно положение. Държавата ги акредитира, определя рамките на образователните им програми, а не плаща нито лев за обучението на студентите, сякаш там не се прави наука.

Технологичните паркове

Създаването на борса за иновации ще спре и чиновническия диктат, на който изобщо не му пука дали науката се развива, или не. Пример за това са технологичните паркове, споделя шефът на СК - Варна. От 10-15 г. се въртели проектите за създаването им и досега няма нито един. Той си спомня как още по време на кабинета на НДСВ имало открито финансиране за тях, но парите са отишли за нещо друго. Високотехнологичният парк във Варна стигна само до първата стъпка със създаването на бизнес инкубатор. А в страната вече трябваше да има 4 такива парка. Сега какво става с младия учен, който измисли иновативен продукт. Нищо. Само на Запад ли трябва да го продава? Ето, в момента са се засилили патентните заявки на българи пред американското патентно ведомство, а също и европейските, каза Огнян Спасов.

Един наш учен обаче е обречен в чужбина, ако няма съответните защити, няма фирма, която да застане зад него. И точно затова една борса за иновации, колкото и да е малка, би раздвижила тази дейност, категоричен е шефът на местната камара. Преди 3 г. БСК е правила подобен регистър по проект на Американската агенция за развитие на стойност около 50 000 долара, който в момента не е активен. Към 30 фирми тогава са проявили интерес към събраните около 300 научни разработки, допълни шефът на СК - Варна.