За по-малко от месец откраднаха обезопасяваща врата и предупредителни табели от паметника на българо-съветската дружба. В средата на декември миналата година група младежи монтираха съоръжението, за да предпазят любопитни деца от опасностите, които се крият в катакомбите и дълбоките шахти в района.

От паметника на българо-съветската дружба се открива гледка към целия град. Мнозина жители и гости на морската столица предпочитат парка около съоръжението за разходки, но това с всяка изминала година става все по-невъзможно поради немарливостта на държавата към собствеността й. Освен че тази даденост не може да се използва от варненци, тя е и опасна. Двуметрови шахти зеят с липсващи капаци още по стълбите, които водят до паметника. Липсваща метална врата пък примамва любопитни деца към нови приключения. За жалост, в бившите от години неизползвани помещения под паметника могат да се открият само боклуци, фекалии и използвани спринцовки.

Преди около година областният управител Данчо Симеонов направи запитване към варненци за бъдещето на паметника и начина за ползване на парка около него. Част от предложенията бяха за казино, културен център, църква, спортна база и паркът да бъде обособен за отдих. Допитването обаче все още не води до реални действия и тази иначе атрактивна част от града пустее и крие опасности.

Монументът на българо-съветската дружба е най-големият паметник във Варна. Разположен е на могилата Турна тепе, на 110 метра надморска височина.

Преди построяването на паметника на Турна тепе се намирала Братската могила на борците против фашизма и капитализма, костите били преместени на 7 септември 1958 г. без много шум в новия пантеон. Идеята за построяването на паметника започнала още на 8 май 1958 г. с конкурс за проект за паметник на Съветската армия. През есента на 1973 г. в рамките на нов конкурс били одобрени предложенията на варненските скулптори Евгени Баръмов, Альоша Кафеджийски и Камен Горанов.

На 4 ноември 1974 г. била направена първата копка. В следващите 7 месеца над 27 000 души дали своя доброволен труд. Висок 23 метра и широк 48 метра, фундаментът легнал над основи, под които били изградили преди това бомбоубежище и няколко помещения. За него са излети 10 000 тона бетон.

Върху площадката, където е паметникът, на площ от 400 кв. м била положена мозайка от речна баластра. По средата на арката бил поставен бронзов разпукан куб, от който излизал вечният огън. За поддържането му на денонощие изгаряли по 4 бутилки газ, държани в специално помещение под северното крило на монумента. Самите крила били кухи и в тях оформени празнични зали.

Фигурите са високи 11,5 м, три от тях на лявото крило изобразяват жени: едната е с отпуснати ръце, другата държи цвете, а третата поднос с хляб и сол. Срещу тях, на съседното крило, има 4 фигури на руски войници с оръжие през рамо.

На хълма били засадени повече от 10 000 дръвчета и 11 440 храста. Под него била монтирана напоителна система. От основата на хълма до върха води стълба с 301 стъпала, която била наречена Стълбата на победителите.

Когато завършили стълбището, в средата посели 2 сребърни бора, символизиращи дружбата между двата народа. Днес е останал само единият, а на мястото на другия е посята ела.

На декоративна 22-метрова стена стоели бронзови букви, разказващи за историческите връзки между руския и българския народ. На входа на монумента била поставена бронзова врата, тежаща 3,5 тона. Такава решетка била поставена и в централната му част. От надписа, поставен някога от плътен бронз над входа, днес са останали отдавна заменени, изпадали и ръждясали остатъци от надписа дружба от векове за векове.

На 13 ноември 1978 г. тържествено бил открит парк-паметникът на българо-съветската дружба. Така паметникът функционирал до ноември 1989 г., когато билa изплатена последната заплата на последните служители - екскуровод и охрана.