„Здрасти, един приятел и аз правим трип из България и утре вечер по план би трябвало да сме в Шумен. Търсим яки местни хора, с които да прекараме вечерта, ако има къде да спим, ако не – поне някъде да си оставим багажа, докато се размотаваме”. Авторката на писмото в кутията ми Диляна е химичка от София, не се познаваме и за първи път я чувам. Както и 30-годишния графичен дизайнер Жулиен Клокс, който се интересува дали може да остане с гаджето си у дома идния месец. В същата графа влизат и 60-годишната поетеса от Австралия Мерилин Кинг с мъжа си Хауърд, които обикалят Европа и сред спирките им е и България, и още доста като тях. Нещото, което свързва химичката от България, дизайнера от Пикардия, южно от Париж, и австралийската поетеса, е набиращата все по-голяма мощ социална мрежа за пътешественици и любознателни couchsurfing.com. Каучсърфинг, ако приемем неологизма от англичаните, или кушсърфинг и оттам глагола „куширам”, ако стигне до нас през френския. Съвсем опростено, мрежата е нещо като кръстоска между Facebook и квартирно бюро в Поморие. С тази разлика, че приятелите в тази мрежа не ги познавате, а „хазяите”, които дават леглата си, не искат за това пари.

Мрежата за обмен на подслон, която днес обединява 2,4 милиона души от 245 държави и територии, тръгва от американеца Кейси Фентън през далечната вече 1999 г. По онова време Кейси си намерил евтин полет от Бостън до Исландия и когато работата опряла до нощувка, вместо да търси резервации, по интернет, разпратил 1500 мейла до студенти в Юнивърсити ъф Исланд с въпрос дали може да отседне при тях. Получил повече от 50 положителни отговора. Вече на път обратно за Бостън, още в самолета започнал да гради основите на проекта Couchsurfing. Бета версията на познатата днес система е качена в интернет на 1 януари 2003 г., а публична става през 2004. И работи, а дневните посещения в сайта надхвърлят 60 милиона.

Който веднъж опита, се заразява и куширането се превръща в част от житейската му философия, разказват пред „Монитор” Корадо ди Лена и съпругата му Мариса, след като току-що са разгледали „Съкровищницата” в Регионалния исторически музей в Шумен. Корадо е физик, вече пенсионер, а жена му е учителка по физика и математика. Имат две дъщери, син и пет внучета. Свободното си време прекарват в пътувания, а в профила им в Couchsurfing са качени 30 страни, сред които Малта, Йордания, Индия и, разбира се, България. Сега се стягат за Армения.

Как става „пътуването”

Започва с регистрация и споделянето на определена информация за местоположението, интересите, езиците, които говорите. Колкото повече практична информация споделите за себе си, толкова е по-голяма вероятността да си паснете с гостите или домакините при следващите срещи. След това идва търсачката. Запътили сте се за Венеция, но всички сайтове за резервации дават заето или пък предлагат такива цени, че по-скоро ще оставите самолетния билет да изгори. Тъй като каучсърфингът е култура на гостоприемството, там „заето” няма, при това спането е безплатно. Търсите домакини на подходяща възраст, които да знаят примерно английски, руски или български, и разпращате писма. Отговорът обикновено идва почти веднага. Ако не обичате животните, добре е да се информирате дали „хазяите” нямат куче, котка или някое екзотично влечуго. Ако не пушите, а попаднете в дом с пушачи, също няма да се чувствате комфортно, затова е добре тези неща да се уточняват предварително.

Първите срещи изглеждат като сценки от комедия. Червено яке, лента на косата, вестник в ръката – все опознавателни знаци, които предварително се уточняват по интернет. Само дето липсва гостът, слизащ от бързия влак с плетена дамаджана. По-изисканият начин е все пак един картон с емблемата на CS, с който гостът да ви запознае, или табелка с името му. Ако сте домакин, не третирайте пришълеца просто като безплатен квартирант, когото ще пуснете в леглото си. Очакванията на хората, които кушират, са домакинът да сподели с тях не просто завивката си, а културата, бита, начина на общуване. Бил съм много пъти в Неапол и мислех, че го познавам добре. Когато обаче за първи път пристигнах вече като гост на човек от мрежата, видях един съвсем друг град, разказва Корадо ди Лена. От местния домакин се очаква да покаже най-готиното място в града си, да го ориентира в ситуацията, да му подскаже дори как да се държи в непознатата среда. Изхранването не е грижа на „приемащата страна”, но не върви да не споделиш с госта гроздовата на дядо си или лютеницата на баба, каквито със сигурност „тоя от Холандия” не е опитвал. В най-лошия случай е добре да разчистите кътче от хладилника, където кауч гостът ви да сложи своите продукти или сандвичи и да му оставите кухнята за 20-30 минути да си приготви храна за момента или следващия ден. Във всички случаи обаче гостите очакват от домакина си да разговаря много и до късно вечерта с тях и това е част от етикета в кауч общуването.

Сигурност да, но без параноя

Какви са тия, дето ще влязат в дома ми, та аз не ги познавам, ако направят нещо на детето, жената, ако ми откраднат нещо? Това са въпроси, с които няма как да не се сблъска всеки – както начинаещият, така и напредналият. С тази разлика, че хората с опит в куширането по-бързо се ориентират в тълпата от хора в мрежата. Някак си не върви да поискате личната карта на гостите, но има достатъчно начини да ги проверите, без да им бъркате в джобовете. Couchsurfing.org предвижда различни нива и начини на гаранции за потребителите си. Единият от тях е да следите оценките и мненията, които други гости/домакини са давали за хората, с които ще се срещнете. Отделно можете да си направите и собствено разузнаване в Google. Или просто да приемате само хора с установена с помощта на кредитна карта самоличност. За да бъдете сред „проверените”, е достатъчно да направите трансфер към сайта в размер на 12 евро. Така в системата остават „заключени” вашите лични данни и в случай че извършите престъпление, лесно може да бъдете открит. Такива инциденти за съжаление се случват, макар и по-рядко отколкото при другите начини на общуване. На 5 март 1999 г. в Лийдс мъж с името Абделали Начет изнасилва жена от Хонконг, която му гостувала. Впоследствие темпераментният домакин е осъден на 10 години затвор.

„Длъжностна характеристика” на домакина

Домакинът може да предложи легло. За един или няколко души. За една или няколко вечери. Може да няма легло, но пък да позволи да му ползват банята за един душ. Ако душът е твърде лично пространство, можете да сте домакин на багажа – да останете с раницата или сака, докато гостът разглежда местните забележителности. Форма на гостоприемство и добронамереност може да е и излизането с госта на кафе или бира, дори и да нямате възможност да го поканите вкъщи. Ако живеете в къща с двор, много от гостите ще са щастливи, ако могат да си разпънат в двора палатката за една нощ. Ако нямате възможност или време за нито едно от изброените, пак може да сте от полза в ролята на е-консултант по интернет, като дадете като местен човек някои ценни напътствия на другоселеца.