Граждански одит на ефективността от усвояване на европейски средства в системата на Морска Администрация – Министерство на транспорта, информационните технологии и съобщения, представи пред Коалиция за устойчиво развитие неправителствената организация „БУЛСАР” със седалище Варна. Според становище, подписано от нейния председател к.д.п. Никифор Герчев, в средата на Програмния период за усвояване на европейски средства 2007 – 2013г., организацията стига до следните изводи:

• Някои от проектите, усвоили европейски средства са със съмнения за лоша практика, вследствие на което специализираната морска спасителна служба нито се възстановява, нито се модернизира, нито пък е адекватна на международните конвенционални задължения, за които отговаря на Правителството на Р България, като граница на ЕС по бреговата ивица на Черно море.

• Доставените с европейски средства катери не могат да изпълняват адекватно задълженията си дори в крайбрежната зона, те все още не са въведени в нормална експлоатация, нямат комплектовани екипажи, не се прилагат задължителните изисквания за обучение, тренировки и т.н.

• Някой от катерите са предадени неправомерно на неизяснени в професионално отношение формации, с цел да се изгубят следите от неефективно усвоените средства.

• Целеви средства за изграждане на бреговата инфраструктура за катерите не са използвани по предназначение и не се знае къде са.

• Правната рамка, която се опитват да наложат от ИА”МА” за дейността SAR е неадекватна, логическата матрица е объркана, тя внася елемент на несъответствие с друг съвместен европейски проект с английската MCA.

В становището на неправителствената организация „БУЛСАР” се казва: „През 2005 г., когато с цел да се отговори на „най-спешните нужди” на Изпълнителна Агенция „Морска администрация" (ИА”МА”) в областта на хуманитарното морско „търсене и спасяване” (SAR), Министерството на транспорта (МТ) инициира проект по програма ФАР „BG 2005/017-353.04.01”, наречен "Укрепване капацитета на ИА”МА” за изпълнение на задълженията й, свързани с безопасност на корабоплаването и опазване на околната среда от замърсяване от кораби”. Проектът в I-вата си фаза предвижда доставката на шест броя SAR катери. Стойността на контракта за катерите е усвояване на ?=1,980,200 видно от EuropeAid/122514/D/SUP/BG но цели не друго, а да се извади от спасителната система „Перун”- многофункционален спасителен кораб, способен да покрива целия отговорен район на Р България (39,684 кв.км) при всякакви метереологични условия, за да бъде продаден на смешно ниска цена като ненужен. До доставката на катерите след 2007 г., никой нямаше представа за доставка на какъв тип катери става дума. Конвенциите изискват да се поддържа съответстваща специализирана ефективна служба SAR, за осигуряване на безопасността по море и над него, както и задължение за правителствата на държавите които да носят отговорности, изложени в международните правила, процедури и практики, съдържащи се в ратифицираните документи. От друга страна вътрешното ни законодателство също изисква подобна самостоятелна специализирана структура, видно от ЗЗБ, където е посочена, че защитата на живота на хората се осъществява чрез Единна Спасителна Система (ЕСС) според която когато се засяга или застрашава живота или здравето на населението, околната среда, се изисва участието на специални сили и използването на специални ресурси. В друг закон (ЗМПВВПП), е указано, че МТ следва „да поддържа организация(и) за оказване помощ на нуждаещите се или търпящи бедствие хора, кораби или въздухоплавателни средства.”

Заданието не отговаряше на доставка на съответстващи на изискванията кораби, видно дори от самото заглавие на проекта „Strengthening the waterborne tasks of the Bulgarian Maritime Administration-supply of RIB-based durable Fast Rescue Boats for Search and Rescue”. Не става ясно как бенефициентът (ИА”МА”) е изчислил, че са необходими точно 6 броя катери. Констатира се, че са поръчани обикновенни RIB катери „Fast rescue boats” с дължина около 9 м, а когато спасителните катери не са за „открито” море (All weather rescue boat), те не могат даже в тихо време да осигуряват ефективно спасяване в отговорния район, дори само поради факта, че района е голям, най отдалечените точки на района са на около 350 км от брега, нямат достатъчен ресурс гориво, екипажът е недостатъчен и т.н. Катерите нямат отоплителна инсталация, а на море това е недопустимо, нямат и подобаващи условия за оказване помощ на оцелели хора. От друга страна изборът на производителя и договорената цена от 175,000 Евро за всеки един катер е сериозно смущаваща, видно от прегледа на цените на европейския пазар за аналогични катери (sister rescue boats). Цената на доставените катери, сравнена с цените на подобни изделия от други фирми в този период, е значително по висока от порядъка на около 3 дори и повече пъти. Това за нас бе лоша практика, която създаваше впечатление на наличие на нечестно поведение и некоректно използване на европейски средства.