Нов закон за правата и задълженията на пациентите се канят да напишат през тази година управляващите, довери пред „Монитор” шефката на здравната парламентарна комисия Десислава Атанасова. В него щяло да се отдели специално внимание на профилактичните прегледи, като се търси механизъм хората да бъдат накарани да се изследват периодично, разясни депутатката от ГЕРБ.

Тя напомни, че в момента прегледите при личния лекар са ангажимент за всички пациенти, който за съжаление не се спазва масово, макар че е предвидена санкция от 50 до 100 лв. Въпреки че средно на година от 6,5 милиона осигурени българи през кабинетите за профилактика минават не повече от 2 милиона, за наложени глоби така и не се е чуло.

Според Атанасова хората не осъзнават важността на ранната диагностика, която би могла да предотврати сериозни последствия за здравето им. Засега не е ясно дали пациентите ще бъдат принудени да се преглеждат при лекар чрез завишаване на санкциите и контрола по налагането им, или чрез други още по-рестриктивни мерки. За тази година държавата поема изследванията на млечната жлеза и простата на здравноосигурените граждани над 50 години. Неограничени са също така прегледите на децата, описа шефката на здравната комисия в НС усилията за завишаване на профилактиката.

Като причина в тазгодишната парламентарна програма да залегне и бъдещият закон за пациентите, тя посочи и зачестилите оплаквания от хората срещу лекари. Тази материя е много важна, защото касае всички, тъй като всички сме пациенти, аргументира се Атанасова. Въпреки парламентарните напъни през предходния мандат ексдепутатите от 41-вото НС така и не можаха да изфабрикуват дългоочаквания закон за пациентите. Освен със създаването му през тази година оглавяваната от Атанасова комисия ще бъде натоварена и с промените, които трябва да заменят клиничните пътеки. с т.нар. диагностично свързани групи. Веднага след ваканцията пък депутатите трябва да приемат поправките в Закона за лекарствените продукти в хуманната медицина, които касаят аптеките. Атанасова и колегите й вече се обединиха около мнението, че сегашният таван от 4 аптеки на един собственик трябва да остане.

Междувременно МЗ изготви промени в Закона за здравното осигуряване, касаещи функционирането на частните фондове. Според тях дружествата за допълнително здравно осигуряване вече ще поемат екстрите ни не само в нашенските болници, но и в елитните клиники в чужбина. Занапред те ще могат да оперират и на европейския пазар, а не само у нас, както е към момента. Сега, когато се наложи да бъдем лекувани зад граница, независимо дали сме изпратени по линия на Фонда за лечение в чужбина или сме приети в заведение по спешност, фактурите ни покрива НЗОК, и то само за услугите, за които тя плаща и на нашите болници. Така екстрите, ако си ги позволим, остават за наша сметка дори да сме се осигурявали допълнително за здраве у нас. Самите дружества занапред ще трябва да работят като застрахователи, като трябва да предлагат най-малко две полици за застраховка - ”Заболяване” и „Злополука”. Според вида на договора застраховките могат да поемат лечението, разходите за бременност и раждане и дори да задължават фонда да изплаща ежемесечно суми на хората, които са тръшнати на леглото от болест или злополука, чак до пенсионирането им.

Интересът към допълнителното здравно осигуряване у нас обаче все още е малък. Към края на миналата година в 20-те дружества са се осигурявали 213 751 души, каза д-р Мими Виткова - председател на Асоциацията на дружествата за допълнително здравно осигуряване.