Увеличение на пенсиите може да има, само ако приходите от осигурителни вноски се увеличат. Това каза в интервю за телевизия "Европа" управителят на НОИ Христина Митрева. “Всички публични разходи са разчетени така, че дефицитът да не е повече от 3%”, изтъкна Митрева. Според нея в действителност се очаква следващата година да има увеличение на броя на пенсионерите.

ИНТЕРВЮ НА ГАНИЕЛА АНГЕЛОВА





-

Как завърши годината НОИ?

- От гледна точка на разходната част, това, за което отговаря НОИ, защото ние извършваме всички разходи за обезщетение, за безработица, за майчинство, за пенсии, бюджетът ще бъде изпълнен, т.е. няма да има преразход. Но от гледна точка на приходната част, това, за което отговаря НАП, там се очертава едно неизпълнение на приходите от вноски с около 230 млн.лв. Всъщност това е обезпокояващото.

-

На какво се дължи недостигът в бюджета на НОИ?



Това се дължи на неизпълнението на приходите, което формира един дефицит. Това се дължи както на свитата икономика, намаляването на броя на осигурените лица, на големия брой хора, които работят вече на намален или непълно работно време, т.е. те не получават в пълния размер възнагражденията. И от там приходите не могат да бъдат изпълнени. Вече от тук идва другия голям проблем, че по данни на НОИ около 50 % от хората се осигуряват до 480 лв.

-

Което не е реално...



- Естествено една част от тях наистина са преминали на намалено работно време, но по-голямата част скрива част от доходите си. Това е един скрит договор между работодателя и работника.

-

Как ще се промени тази практика? Трябва ли да има някакви санкции срещу работодателя? И всъщност, ако има санкции срещу работодателя, трябва ли да има и някакви позитиви за него, ако изпълнява съвестно законодателството?

- Санкции има, ако изпълнява съвестно законодателството. Въпросът е дали могат да се прилагат всеки ден и превантивно. Контролните органи като численост и на НАП и на НОИ и на Инспекция по труда не са много – по 300-400 човека, докато работодателите са над 250 хил. Ние правим един рисков профил на работодателите и осигурителите и вече проверките се насочват именно към тези рискове профили. Обединихме си усилията с Агенцията по приходите и смятам, че резултатите ще стават все по осезаеми и това ще доведе до по-висока събираемост на вноските за социално и здравно осигуряване и на данъците.

-

Кога да очакваме увеличение на пенсиите. Казахте, че това към този момент няма как да се случи, защото не е предвидено в бюджета за 2011г. Стана ясно, че това може да стане с осигуряването на приходи. От къде ще дойдат тези приходи?

- Увеличение на пенсиите би било възможно само ако приходите се увеличат и то приходите от вноски, защото ние не можем да увеличаваме разходите, тъй като знаете, че трябва да покриваме изискването за влизането в еврозоната, а и не само там, а и като държава членка на ЕС да имаме дефицит под 3 %. Всички разходи са разчетени така за пенсионната система, здравната, образование, т.е. всички публични разходи са разчетени така, че те да са до 3 % дефицит. Ако има преизпълнение на приходите, там, където са насочени усилията на всички компетентни институции, тогава може да се мисли за сметка на това превишение на приходите по някакъв начин да се компенсират пенсиите. Вероятно не като индексация, т.е. да се промени базата, защото вече по-високата база означава по-високи разходи в 2012 г. А както преди годни се правеше – дава се компенсации към пенсиите и евентуално за такова нещо да се мисли.

-

Заговори се увеличението би могло да стане около изборите...

- Не мисля, че то е свързано с изборите, въпреки че и този момент може да присъства и се случвало и други години да се предприемат такива мерки. По-скоро, ако има развитие на икономиката, от състоянието на пазара на труда, ако има съживяване на пазара на труда, повече заетост, ако хората се осигуряват на реалните си доходи – това е истината и ние трябва да търсим онези механизми, които стимулират и работниците и работодателите да ги осигуряват върху реалната заплата. Трябва да няма сива заетост.

-

Увеличението на вноската от 1,8 % ще покрие ли дефицита в НОИ?

- Това е около 380 млн. лв. допълнително. Освен това бяха договорени малко по-високи осигурителни прагове по икономически дейности по групи професии и от това увеличение с 5,6 % допълнително около 110 млн. също се очакват, т.е. в приходната част също можем да имаме увеличение от 500 – 550 млн. лв. Вярвам, че ако се приеме текста в НК непращането на вноските да се третира както данъците и да има криминализиране на това деяние, защото зад вноските стоят права на хората и ние трябва да пазим тези права - това също ще доведе до по-дисциплиниращо поведение на работодателите и до повече приходи.

-

Кога в бюджета на НОИ ще има натрупан излишък?

- Както са предвидените стъпки в кодекса за социално осигуряване със заложените промени в 2012 г. започваме с постепенно нарастване на осигурителния стаж, от 2021 г. с повишаване на възрастта, в 2017 г. е предвидено увеличаване на тежестта на осигурителния стаж, който сега е 1,1 % за всяка година стаж, а в 2017 г. да стане 1,2 % за всяка година стаж и от същата година да се увеличи вноската за универсалните стълбове от 5 % на 7 %. Ако тези политики се запазят така, както са разписани, ако всички, включени в този процес страни, спазят този обществен договор, защото социалната система е обществена система, тя не е държавна, тя не е система за НОИ, мисля, че в 2017 г. фонд „Пенсии” може да започне да натрупа излишъци, които ще освободят част от публичните разходи да се насочат към образование, здравеопазване, инфраструктура и други области. Още от следващата година, понеже дефицитът във фонд „Пенсии” е 2 млрд. 61 млн. лв., по план, а той ще бъде по-висок поради неизпълнение на приходите, т.е. дефицитът се формира около 2 млрд. 130-130 млн., догодина предвиденият дефицит ще бъде около 1 млрд. 390 млн. лв. Т.е. с около 620 млн. намалява дефицита.

-

Защо пенсионната реформа, защо пенсионният модел не сработи вече 11 години? Имаме критики от МВФ към правителството. Нима това не е един приоритет на правителството - пенсионната система?

- Напротив, оценките на международните финансови институции дават една добра оценка за българския пенсионен модел и за реформата, която започна в 2000 г. Само че ние се отклонихме от стратегическите политики и мерките, които бяха предвидени. Тогава започнахме с бързо намаляване на вноската, което също имаше своето обяснение и аз не съм против това, че се намаляваше вноската. Тя се намали прекалено бързо и прекалено много – с около 1/3 без да се отчитат предстоящите демографски проблеми, които са много сериозни – България е петата държава в света по застаряващо население.

-

Какво се случи с професионалните пенсионни фондове?

- Нищо не се случи. Този текст на параграф 4а ще бъде даден на Конституционния съд. Към момента режимът до 31 декември 2010 г. е същият – 47 хил. души, които са имали участие в професионални фондове от 2000 г. до 2010 г. са се пенсионирали от държавното обществено осигуряване, а не от професионален фонд, защото средствата не са достатъчни, за да формират една срочна пенсия.

-

Ако аз, да речем, се пенсионирам и имам необходимите години, но нямам необходимия стаж. Ще пенсионирам ли и каква пенсия ще получавам?

- Това е една точкова система и когато я предложихме, прецени се, че може да се приложи, защото направихме бърз преход – увеличихме годините и стажа. Само че този период от 10 години е достатъчен. От 2012 г. ние започваме с ясно разписани правила как ще се повишава стажа и затова Консултативния съвет по пенсионната реформа и със социалните партньори говорихме, че в 2011 г. единствената промяна, която се прави в областта на пенсиите е, че вече има ясно разграничение – възраст 60 г. жени – 34 г. стаж; мъже – 63 г. възраст, 37 г. стаж, но не кумулативното 94 или 100 точки.