Половината българи очакват новата 2011 година да бъде по-хубава за страната от отминаващата 2010 г. Три пъти по-малко са онези, които очакват тя да е по-лоша. Това сочат данни от национално представително проучване на НЦИОМ за периода 3 – 10 декември при реализирани 1000 интервюта в цялата страна, съобщиха за Агенция „Фокус” от центъра. Изследването е проведено по метода на полустандартизираното интервю.

Налице е пряка обвързаност между очакванията за това каква ще бъде 2011 година за България и очакванията за предстоящата нова година в личен план.

Оптимисти за предстоящата година по-често са младите (на възраст между 18 и 29 години) и трудовоактивните (между 40 и 49 години), високообразованите, представителите на интелигенцията и на частния бизнес, жителите на градовете-областни центрове, заможните, както и симпатизантите на ГЕРБ и на „Атака”.

16% от интервюираните изразяват опасения, че идващата 2011 година ще бъде за България по-лоша от настоящата, а 15% са скептичните за бъдещата 2011 в личен план. Сред очакващите 2011 г. да е по-лоша от отиващата си година (както за страната, така и в личен план) преобладават хората на възраст над 59 години, нискообразованите, живеещите в селата, ромите и бедните (живеещите с големи лишения и в мизерия).

Две трети от респондентите, които гледат на управлението на ГЕРБ с надежда, очакват новата 2011 година да бъде по-добра за страната от отминаващата 2010 г. Съвсем различна е картината при онези, които гледат с притеснения на управлението. Едва една трета от тях очакват новата година да е по-добра за България от старата.

Две трети от българите, които гледат с надежда на управлението на ГЕРБ, очакват 2011 да е по-добра от 2010 в личен план и само 6% прогнозират, че може да е по-лоша за тях.

36% от притесняващите се от управлението на ГЕРБ очакват лично те да са по-добре през 2011, а 26% – да са по-зле. Видно е, че надеждата за по-добра година в личен план взема връх дори сред скептичните към управлението на ГЕРБ българи.

Общественото мнение изглежда разколебано в отговор на въпроса дали хората гледат с надежди или с притеснения на управлението на ГЕРБ. 45% споделят, че гледат по-скоро с надежда на управлението, а 42% – по-скоро с притеснения.

За последните шест месеца с 13% намаляват българите, които гледат с надежда на управлението и с 11% нарастват онези, които изпитват притеснения.

Въпросът за личните шансове на хората се превръща в ключов фактор, който влияе пряко върху отношението им към кабинета, при това почти в същата степен, в която влияят и политическите пристрастия.

Най-често с притеснения на управлението гледат хората на възраст над 59 години, нискообразованите, жителите на селата, представителите на турския етнос и най-бедните. За разлика от преценките за шансовете на правителството да завърши успешно управленския си мандат (когато дори сред симпатизантите на опозиционните партии доминира увереността, че кабинетът Борисов ще изкара пълни четири години), тук нагласите сред поддръжниците на опозицията са подчертано песимистични. 78% от избирателите на „Коалиция за България”, 60% от електората на ДПС и 53% от този на „Синята коалиция” се чувстват по-скоро притеснени от управлението.