Д-р Радослав Минков е на 36 г. Печели поста си управител на АГ болница след конкурс. Утвърден от ОбС през октомври, но официално встъпва в длъжност на 7 декември. Владее немски, руски и английски език. През 1999 г. завършва с отличие ВМУ, а през 2006 г. полага успешно държавен изпит за придобиване на специалност по акушерство и гинекология. Две години по-късно получава признаване на специалността си и в Германия. Работи като акушер-гинеколог в СБАГАЛ в отделението по гинекология. 2004 г. за пръв път специализира в Германия - Дрезден. През 2007 г. получава специализация и по лапароскопска хирургия в болницата „Св. Елизабет” в Кьолн, Германия. През 2009-2010 г. специализира и работи като акушер-гинеколог в клиниката по урогинекология в окръжната болница в Шмалкалден, Германия. От юли 2010 г. се връща във варненската АГ болница.

- Д-р Минков, какво Ви накара да се върнете в България, докато колегите Ви бягат?

- Истината е, че ми се искаше да се върна във Варна. Вече съм на 36 г. и мисля, че ми е малко късно да се установявам окончателно в чужбина. Още повече че съм роден и израснал под слънцето край морето и Варна и България ми липсват. Така че реших да видя дали тук не бих могъл да се реализирам. Но иначе, ако трябва да сравняваме стандарта на живот – в Германия е много по-добре, по-спокойно. А тук е доста изнервено. Трудно е, като виждам как сумите по здравна каса, които ни се плащат в България, са 10 пъти по-малки от тези в чужбина. Ако за едно секцио тук вземаме 220 евро, зад граница дават 2000 евро. А АГ болница се издържа само от здравната каса. И като прибавим тези делегирани бюджети, според които ни плащат 70-80% от реално извършената дейност, сами преценете за какво става въпрос.

- Парите влияят ли върху качеството на лекарската работа?

- В Германия не се изписват повече здрави пациентки, отколкото тук. Това се дължи изцяло на търпението на пациентките, които се примиряват с лошите битови условия и най-вече на професионализма на медицинския екип, който не е в никакъв случай на по-ниско ниво в сравнение с чужбина. Това го заявявам напълно отговорно и искам обществеността да го разбере, а не да настръхва срещу нас. Тук като лекар съм давал по 15 дежурства на месец, а понякога съм водил по 7-8 раждания за нощ и на всички съм обръщал внимание и пациентките са изписвани здрави. Не бих допуснал на някого да му се откаже лечение. Болно ми е, когато из града чуя, че в АГ-то не можеш да влезеш, без да си платиш. Аз такова нещо не съм виждал и няма да го допусна. Единственият начин това да се случи е, ако преценя, че нашето лечебно заведение няма възможностите да окаже помощта, от която пациентката се нуждае.

- Не Ви ли отчайва това, че вместо да се съсредоточите върху качеството на медицинските услуги в болницата като управител, трябва да се занимавате с парични спънки?

- Това е най-жалкото. Сега мисля как да стимулирам екипа си, как тези хора да получат нещо допълнително за празниците. Защото за октомври здравната каса ни даде с една пета по-малко пари, отколкото трябваше да получим, а ние само оттам се финансираме. Стигат само за заплати, но за сметки и нова апаратура не може да се мисли. Все по-трагична ми изглежда ситуацията. Но все пак се старая да закрепя нещата. Основната ми цел е да помагаме на жените и бебетата, да ги изписваме здрави. И пак недоумявам, отношението на част от варненци към АГ-то – лошо е, но не почива на никакви факти.

- До момента някой от общината питал ли Ви е дали имате нужда от помощ?

- Да, но само с питане не става. Дадох списък с апаратурата, която ни е нужна, но ще видим какво ще получим. В същото време от РЦЗ ни проверяват да видят на какви критерии отговаряме и казват, че трябва да имаме определени условия. Тези критерии са на европейско ниво, но финансирането ни е десет пъти по-малко и трудно можем да отговорим на такива изисквания. Но ние полагаме героични усилия, за да ги изпълним все пак.

- Имате ли сили да се борите срещу всичко това?

- Поел съм ангажимент и трябва да го изпълня доколкото мога. Няма да се предам лесно. Варненци трябва да са наясно с едно – АГ болница никога няма да ги ощети, напротив – ще направи всичко за тях, както досега е било.