Международен екип от специалисти пристигна в Египет, за да помогне на шашнатите местни власти да разберат каква е причината за свирепите атаки на акулите срещу хора около курорта Шарм ел-Шейх в на Червено море, съобщи Би Би Си. Учените са единодушни, че по принцип такива нападения са рядкост и акулите на се настървените човекоядци, описани в холивудски продукции като "Челюсти".

Сега, обаче, е необходимо да се определи какво привлича акулите в плитките води и ги подмамва да извършат зачестилите в последно време нападения, причинили смъртта на една германка и оставили още няколко души тежко ранени и осакатени.

Досега местните рибари са уловили 2 акули - една белоперкова и една от вида мако. няма доказателства, че някоя от двете е конкретно свързана с нападенията. Белоперковата акула изобилства в Червено море, но рядко представлява заплаха, а гмуркачи разказват, че често се засичат с тези риби без да са били заплашени.

Ян Фъргюсън, британска биолог и специалист по акулите, смята, че по-интригуващо е присъствието в цялата картинка на акулата мако. Белите акули са многобройни, но рядко излизат в плитчините. Още по-невероятно е плувец да се натъкне на късоперковата мако - тези риби са редки и също стоят в по-дълбоките води. Според експерта последното нападение на акула мако в района е било през 70-те години на миналия век.

Фъргюсън подчерта, че водния район около Шарм ел-Шейх е леснодостъпен за акулите. Плитчините граничат директно с по-дълбокото, без да има затрудняващи акулите препятствия като вериги от рифове. Човек лесно може да влезе 500 метра навътре с плуване, а на такава дистанция от брега акулите могат лесно да се появят.

Според данни от Университета на Флорида ден в света стават 70 - 100 атаки на акули срещу хора годишно, като 15 от тях завършват със смъртен случай. Белоперковите океански акули носят вина за много малка част от тези инциденти. На какво, тогава, се дължат нападенията?

Едното предположение е, че относително скоро в раойна, недалеч от брега, са изхвърляни животински трупове. Възможно е източникът да е бил кораб с животински товар. Фъргюсън и други специалисти са единодушни, че това е най-добрият начин да настървиш акулите.

Друга възможна причина за атаките се извежда от наблюдения при други видове акули, които показват, че при бременност едрите женски понякога отиват в по-плитките и топли води. Там те дават живот на малките си. Тава може би се отнася и за белоперковите акули, макар че няма сигурни доказателства. При тези риби периода на бременността продължава дълго - 9 до 12 месеца м зависимост от температурата на водата.

Възможно е и просто хората да се оказали "на погрешно място в неподходящо време", или някакви блестящи елементи по тях, например бижута, да са привлекли вниманието на белоперковите акули, които обикновено живеят в дълбоките води и рядко се засичат с плувци. Възможно е и акулите да са се преместили към по-плитки води поради намаляване на хранителните източници в открито море, където те и без това не са твърде изобилни. съществуваше и предположението, че поведението на акулите се е изменило от честата практика на "захранване" с хранителни примамки, когато хора искат да ги привлекат, за да ги видят или ловят. Фъргюсън, обаче, бе категоричен, че според последни изследвания "захранването" на влияе върху поведението на акулите.

В Египет все още е в ход ловна операция за обезвреждане на акулата или акулите, извършили последните нападения. Има подозрения, че властите са решили да унищожат хищниците в района на атаките, за да гарантират спокойствието на близо 4-те милиона туристи, които годишно посещават Червено море. Запознати с проблема разкритикуваха липсата на избирателност в този подход и припомниха, че годишно се избиват по 70 милиона акули, а те са важен фактор в морските екосистеми.

Според американския експерт по акуликте Самуел Грубер, обаче, идентифицирането на конкретните акули-нападатели ще бъди изключително трудна задача.