Обръщам се към нашите привърженици като деятел, съпричастен към съдбата на „Спартак”, тъй като от месец февруари 2010 г. не заемам никаква длъжност в клуба.

Когато през ноември 2009 г. се запознах детайлно с финансовото състояние на „Спартак”, клубът беше в изключително тежко положение - с около 4 млн. лв. дългове и без източник на финансиране. Искам да почертая, че по никакъв начин не трябва да се обвиняват предишните ръководители на „Спартак” за тежкото наследство, което са оставили. Дори напротив, те също имат своя принос в историята на клуба. Николай Ишков игради силен отбор, който се представяше стабилно в „А” група няколко години. За издръжката на такъв отбор са необходими значителни средства. В един момент Ишков е имал затруднения и затова е натрупал дългове. След него Иван Славков е имал за свой приоритет изплащането на задълженията. Според възможностите си, за 3 години е успял е да изплати около 600 хил. лв., вместо да ги вложи в клуба и това се е отразило негативно на представянето на отбора. Сегашното ръководство си е поставило за цел, наред с изграждането на добър отбор, да обнови базата на футболния клуб – спортните комплекси „Спартак” и „Локомотив”. Всяка от тези концепции има своята логика и своите плюсове.

След като се ангажирах с решаването на проблемите на „Спартак”, беше ясно, че трябва да се намери крупен инвеститор, който да изплати задълженията и да осигури престижно участие на клуба в „А” група. Истината е, че нито един от кандидат-купувачите на „Спартак”, с които разговаряхме, не предостави необходимите гаранции, че ще изплати дълговете, ще изгради силен отбор и ще обнови базата на клуба. И тук допуснахме голяма грешка: не отговорихме на разпространяващите се слухове в града, че едва ли не, сме отхвърлили офертите на няколко инвеститора. Извлякохме си поука и за напред ще информираме нашите привърженици за всички свои намерения и действия. Единствената фирма, която в най-голяма степен се доближи до поставените ни цели беше „Инжстрой холдинг”. Заедно с шефа на фирмата Пламен Стилянов направихме прецизни финансови разчети. Преценихме, че ако отделяме от предвидените за издръжката финансови средства и с тях изплащаме дълговете, примерно по 1 млн. лв. годишно, вместо да ги влагаме в клуба, това ще означава още няколко тежки години за „Спартак”. Затова взехме решение на всяка цена да съхраним имотите на клуба, да обновим базата и да изградим нови спортни съоражения, които да носят дългосрочни приходи на „Спартак”. Бяхме принудени да преструктурираме клуба и да го пререгистрираме. Това беше болезнено за всички привърженици на „Спартак”, защото футболният отбор трябваше да се състезава в аматьрските групи. Но това беше единственият възможен изход, за да се прекрати агонията на „Спартак”. Тук искам дебело да подчертая, че нигога не сме имали намерение да създадем нов клуб! Ако искахме нов клуб – нямаше да го наречем „Спартак 1918”. Единствената причина да прибегнем до пререгистриране на клуба беше, да се освободим от дълговете, а обединение с „Владислав” направихме, за да играем във „В” група. Предприехме всички необхобими правно-организационни действия, за да осигурим приемствеността на историята и да съхраним автентичността на „Спартак”. Това беше потвърдено от БФС и от представител на Международната федерация по футболна история и статистика.

Искам специално да благодаря на всички, които първи повярваха в нашия проект – на Живко Господинов и Румен Димов, които започнаха работа в клуба, на Красимир Зафиров, с който си сътрудничим. Те имат голям принос за възраждането на „Спартак”! Благодаря и на всички фенове, които подкрепят отбора. А тези, които по една или друга причина, все още не посещават мачовете, нека да знаят, че винаги са добре дошли на стадион „Спартак”.

Д-р Янко Станев, деятел на „Спартак 1918”