Населението отново спестява, като през октомври е заделило в банкови депозити 227 млн. лв. и вече притежава общо 26,93 млрд. лв. в трезорите. Ръстът на спестяванията не е от натрупаните лихви, защото при например 6% годишна лихва за месец върху 27 млрд. лв. биха се натрупали 135 млн. лв., а увеличението при депозитите е с близо 100 млн. лв. повече. Това показва, че лихвите са били реинвестирани и към сметките са добавени нови спестявания, сочат изчисленията на Investor bg на база данните на БНБ.

Така септември остава единственият месец през тази година, когато населението не само, че не спестяваше, но и изтегли 25 млн. лв. От началото на 2010 г. населението е спестило 2,1 млрд. лв., а за последните 12 месеца сумата достига 3,08 млрд. лв., като ръстът на годишна база е с 12,92%. През октомври институциите, различни от кредитни (тоест фирмите и държавните ведомства) са увеличили депозитите си с 5 млн. лв. до 18,8 млрд. лв. За последните 12 месеца некредитните институции са увеличили депозитите си с 58 млн. лв. или 0,31%.

Кредитните институции са намалили депозитите си със 736 млн. лв. само за месец, но това се случва след 1,17 млрд. лв. увеличение през септември. За последните 12 месеца депозитите на кредитните институции намаляват със 795 млн. лв. до 8,87 млрд. лв. към 31 октомври 2010 г. Намалението се дължи на погасяване на чуждестранни задължения на банките. Благосъстоянието на населението се увеличава, тъй като през октомври кредитната му задлъжнялост не се е увеличила.

Потребителските кредити намаляват с 0,08% до 7,6 млрд. лв. през октомври на месечна база, а жилищните се увеличават с 0,04% до 8,6 млрд. лв.. Делът на лошите и преструктурирани кредити обаче се е увеличил до нов рекорд от 17,55% от общия кредитен портфейл на банките. Към 31 октомври 2010 г. тяхната стойност възлиза на 6,95 млрд. лв., показват изчисления на Investor.bg на база данни на БНБ. Само за октомври 2010 г. увеличението е с 388 млн. лв. до 6,95 млрд. лв. спрямо ръст със 198 млн. лв. през август и със 165 млн. лв. през септември.

На месечна база сумата на лошите и преструктурираните кредити се увеличава с 5,9%, а на годишна база обемът на този тип кредити се удвоява. Най-голям е делът им при фирмените кредити (18,68%), следвани от потребителските (16,62%), а най-нисък е при жилищните кредити (15,10%).

Тъй като жилищните кредити винаги са обезпечени с жилищен имот и чрез евентуална продажба на обезпечението, загубите за банките биха били доста под 15% от портфейла с жилищни кредити. Това е и една от причините банките да рекламират отпускането на жилищни кредити. Докато лошите кредити растат, редовно обслужваните намаляват както на месечна база с 1% до 32,66 млрд. лв., така и на годишна база с 6,4%.