И за корабособствениците вече ще има черен списък от началото на следващата година. Подобно на националните флагове те ще бъдат оценявани по специални критерии, залегнали в Парижкия меморандум. Така, в зависимост от степента на риска, който носят плавателните съдове във флота, корабособствениците също ще бъдат вкарвани в бял, сив и черен списък. Това в кой лист да попаднат, ще се определя от начина, по който се представят корабите им в последните 3 г. Специалистите са разработили специална формула, базирана на броя на получените забележки и наказания, който брой пък ще се сравнява с общо наложените на всички кораби, инспектирани в рамките на Парижкия меморандум. Компаниите буквално ще се сриват в класациите в момента, в който им бъде отказан достъп до което и да е пристанище.

Новият момент е залегнал в европейската директива, която България трябва да транспонира в законодателството си от 2011 г., обясни шефът на изпълнителна агенция "Морска администрация" кап. Сергей Църнаклийски. Той добави, че вече е изработен проект за наредба, с който трябва да се регламентират всички моменти при провеждането на държавния пристанищен контрол. С влизането в сила на новия регламент ще се увеличи значително работата на инспекторите. Досега беше поставен минимален норматив да бъдат проверени поне 25 на сто от всички кораби, които посещават пристанищата ни. Занапред проверките ще скочат значително, защото високорисковите кораби задължително трябва да се инспектират, обясни Църнаклийски. Целта на Европейската комисия е да се постигне пълно покритие и преглед на всички кораби, които посещават пристанищата на държавите членки на Парижкия меморандум. От Нова година нататък индикативната цел за проверка на поне 25% от корабите ще бъде заменена с разчертаване на рисков профил на всеки плавателен съд. В зависимост от това доколко той отговаря на заложениете критерии, ще се определят кораби с висок, стандартен и нисък риск. За база ще се взима наличната информация от последните 3 години. Инспекторите ще следят за това каква е възрастта на кораба, типът му, под какъв флаг плава, какви са резултатите на сертифициралата го организация, в кой списък попада компанията корабособственик и не на последно място - колко забележки и задържания има плавателният съд.

По този начин в зависимост от риска на кораба ще се определят и времевите интервали, в които задължително трябва да бъде проверен. Най-надежните плавателни съдове инспектирите могат да преглеждат и на 3 г. Не така стоят нещата обаче за високорисковите. На практика те ще бъдат проверявани едва ли не през пристанище, в което акостират. Според новите правила между инспекциите им по Парижкия меморандум ще могат да минават максимум 5 - 6 месеца. За плавателните съдове с нисък риск този период ще е от 10 месеца до година.

Изпълнителна агенция "Морска администрация" ще може и да отказва достъп до българските пристанища на високорискови кораби. За такива ще се смятат плавателните съдове, които плават под флаг от черния списък на Парижкия меморандум и които са задъжани поне 2 пъти в рамките на последните 24 месеца. Същото ще важи и за кораби, плаващи под сив флаг, и задържани или спирани от експлоатация поне 2 пъти в последните 3 години. Идеята на норматива е от флота по естествен път да излязат старите и зле поддържани кораби.