Всеки четвърти от българските предприемачи няма мнение за развитието на българската наука. Това сочат данните от социологическо проучване на " Алфа рисърч” относно нагласите на българския бизнес да инвестира в научни разработки на наши учени. Данните бяха представени от Боряна Димитрова по време на икономически форум на тема " Бизнесът и българската наука. Инвестиции и сътрудничество", предаде репортер на Агенция „Фокус”. Изследването е проведено в периода 1 - 16 ноември тази година. Обхванати са 76 големи фирми с над 100 души персонал и 30 фирми с персонал между 50 и 100 души. Според данните 57 % от фирмите заявяват, че не са имали нужда да си сътрудничат с научни институции. „Българската наука е все още слабовидима за бизнеса. Нисък е инвестиционния капацитет на българския бизнес”, коментира Димитрова. По думите й основното предизвикателство пред българската научна общност е да покаже на бизнеса с какво може да бъде полезна и кои могат да бъдат пресечните точки на взаимодействие. „Към момента оценките за българската наука са силно противоречиви, а голяма част от представителите на средния и едрия бизнес нямат мнение за качеството и постиженията на научните разработки”, каза експертът от „Алфа рисърч”.

Открояват се научни области като физика, компютърни технологии,биология, химия, хуманитарни науки, които в имиджово отношение се възприемат като области със значими научни постижения. В същото време обаче, те не са най-търсените и приложими области и не предизвикват значим интерес за използване на научни разработки сред бизнеса. Редица научни области представляват интерес за бизнеса, но не се открояват като сфери със значими научни постижения. Такива са машиностроене, технологии, селското стопанство, металургия, строителство, енергетика, икономика. Единствените научни области, които са в еднаква степен определяни като приоритетни за бизнеса и добре развити са инженерните науки и медицината.

Според експертите допълнителен катализатор на взаимодействие между бизнес и наука биха били данъчните облекчения, По данни от изследването 40 % от анкетираните фирми отговарят, че биха инвестирали в българската наука, ако има данъчни облекчения. 17 % от фирмите нямат никакъв интерес от инвестиции в българската наука.

Готовността за отделяне на средства за инвестиции в българската наука е сравнително ниска. 79% от фирмите заявяват, че не биха отделили средства за инвестиции в наука. Според експертите това се дължи на все още слабото развитие на българските фирми, на липсата на достатъчно капитали и на ниската запознатост с възможностите на научните среди. Около 20 % от средните и големи фирми биха отделили средства за инвестиции в наука. 50 % от желаещите да инвестират биха заделили суми до 25 000 лв.

Според експертите е необходима по-голяма активност от страна на научните институции при взаимодействие с бизнеса, промяна в структурата на българския бизнес – по-висок дял на производството и преориентиране към по-иновативни технологии, както и облекчения за фирмите, инвестиращи в български научни разработки.