Членството в Шенген е от изключително значение за страната ни, подчерта в интервю за телевизия "Европа" президентът на Атлантическия клуб Соломон Паси. Според него щом вече сме членове на ЕС, включването ни в Шенгенското пространство ще е лесна работа.

- В Лисабон НАТО прие новата си стратегическа концепция. Намирате ли тези моменти от тази среща за доста скучни, както ги определиха някои медии и коментираха, че няма никаква драма – нито Турция се скара със Запада, нито Германия с Франция, нито САЩ с Европа, дори Гърция и Македония бяха снизходителни и не си размениха по нито една реплика?

- От гледна точка на скандали събитието беше напълно скучно. Но от гледна точка на постигнати цели и напредък, то беше епохално в няколко отношения. На първо място НАТО прие своята нова стратегическа концепция. Предишната такава беше остаряла само година и половина след като беше приета – 1999г., а след ударите от 11 септември 2001 г. в САЩ, тя вече беше остаряла, не беше приложима, не хващаше тези нови заплахи. 9 години живяхме с тази стара концепция и наистина това, което сега се направи – един документ, който гледа в бъдещето, а не гледа в средата или края на 90-те години – това е нещо истински важно. На второ място НАТО очерта свои нови приоритети и тука специално бих подчертал един много интересен приоритет на доскоро неподозираните заплахи – топва са кибер заплахи и това ще бъде един от новите приоритети на НАТО. И не само НАТО, но и всички ние заедно и поотделно трябва да се готвим в следващите години да предвиждаме успешно непредвидимото. Това са предварително неутрализираните заплахи. Това е един лек акцент в стратегическата концепция. И на трето място трябва да кажем, че за пръв път между НАТО и Русия се установяват военни отношения. Те решават да изградят заедно противоракетната отбрана, което е наистина историческо решение и това започна да сбъдва с по-бързи крачки едно предвиждане на Атлантическия клуб, което направихме преди няколко години, а то е, че в средносрочен план – най-много след 20 г. Русия съвсем сериозно ще започне да обсъжда с НАТО бъдещето членство на Русия в Алианса. Така че това е първата голяма крачка в това отношение.

- Това, което се случи между Северна и Южна Корея става дни след срещата в Лисабон и понеже пък преди малко повече от година вие също бяхте кандидат за генерален секретар на НАТО, мисля си, че ако между Северна и Южна Корея този конфликт беше избухнал докато течеше срещата на НАТО..., това щеше ли да промени нейния дневен ред?

- Драматично не, но да се върна на срещата на НАТО в Лисабон – в четвъртък от 15 ч. външния министър г-н Николай Младенов ще говори пред Атлантическия клуб в „Шератон” и той ще говори преимуществено върху темата Лисабонската среща на НАТО, т.е. ще чуем новините от извора. Северна Корея не е в полето на действие на НАТО, за съжаление, защото и НАТО, от една страна и ЕС, от друга страна биха могли много да допринесат за умиротворяването на региона. ЕС, за съжаление, е единствената голяма и претендираща за глаголност сила, която отсъства от Корейския полуостров, като политик. Ние имаме присъствието на Русия, на Китай, САЩ, Япония, Южна Корея, на Съвета за сигурност на ООН, на Белгия, Холандия, Люксембург, Гърция, Турция, Канада – 17 държави присъстват там под флага на ООН във военната операция в Корея, но не и ЕС. През 2007 г., когато отидох на една мисия в Северна Корея, бяхме помолени от нашите съюзници да принесем едно послание, казващо на севернокорейците – вижте какво, ако вие се държите както либийците и се откажете от вашата ядрена програма, както те се отказаха от техните оръжия за масово поразяване, вие ще получите същите облаги, каквито либийците имат днес. Много удобна беше българската делегация като принос на това съобщение, защото ние тъкмо бяхме освободили българските медици от Либия и българо-либийското досие беше набъбнало с няколко стотин страници – така да го кажем. Когато го предохме това послание на севернокорейците, те пък се оказа, че имат изключително топло чувство към Българи и към някои други от новите страни членки на ЕС, с които са имали добро отношение по комунистическо време. И доста така се заслушаха внимателно, не ни приеха с подозрителност – а това е най-големият проблем в Северна Корея, която подозрителност ражда самоизолация. И наистина само две-три седмици след това се достигна до един голям пробив в отношенията между двете държави и историческата среща между лидерите на Севера и Юга се състоя, а само месец или два по-късно, беше взривена кулата на ядрения реактор в Йонг Бьонд, което беше ясно доказателство, че севернокорейците имат желание да приемат посланието на международната общност. Смятам, че ЕС може да изиграе много солидна роля, като използва България и други държави, които имат стари и неизползвани връзки със Северна Корея, за да се опитат да вкарат Северна Корея в релсите на преговорите и на диалога.

- Мислите ли обаче, че това е възможно? ООН призова за преговори. Китай, макар и сдържано, се намеси. Япония дори беше малко по-рязка и по-крайна. Доколко наистина една държава като България може нещо да помогне и не мислите ли, че положението започва да излиза извън контрол?

- Положението започва да излиза извън контрол, още повече, когато България би могла да помогне от името на ЕС. ЕС е големият играч, който трябва да се ангажира, още повече че Лисабонският договор казва, че ние ставаме глобален играч. В този случай не можем да не присъстваме в един глобален конфликт. В това може да се състои нашата роля – в предаване на правилни послания, а шестстранния формат, в който се водят преговорите, има от севернокорейска гледна точка един недостатък – то е, че севернокорейци възприемат останалите 5 участника в шестстранния формат като конспирация на нашите съседи срещу нашата независимост. И затова участието на един нов, важен играч, който не е съсед на Северна Корея, какъвто е ЕС, може да промени нещата.

- Международните наблюдатели повдигат още един въпрос - доколко разрешаването на конфликта е тест за отношенията Китай-САЩ.

- Не смятам, че въпросът е релевантен. Китай и САЩ са съюзници по въпросите на Северна Корея.

- Но Китай е на страната на Северна Корея...

- Не може да се каже, че е така. Китай е една държава, в която има много мека и сдържана външна политика, особено, когато това се отнася за региона. Това, че е сдържана не означава, че е вредна или негативна, напротив, тя често много е полезна именно заради това, че е сдържана.

- Гърция, сега Ирландия. Говори се за Португалия и Испания, макар че двете държави да отричат, макар и Ирландия отричаше, че има проблем допреди няколко дни. Някои икономисти вече смятат, че след Ирландия ще е Италия. До каква степен това става сериозна заплаха за ЕС, за финансовата политика.

- Имаме общоевропейски проблем. Този проблем може да се решава само с общоевропейски средства. Наистина ние трябва да направим определени реформи. ЕС трябва да има много повече общи политики, отколкото имаше досега. ЕС и в частност ЕК трябва да придобият нови функции за в бъдеще – да контролират бюджетите и финансовата дисциплина на отделните държави, а в перспектива да напътстват икономиките на отделните държави. ЕС все повече се превръща в една държава, а когато една държава започне да функционира с много на брой различни централни банки или финансови министерства, различни военни министерства – това става леко шизофренично. Вървейки към обединяването на европейските държави в една обща, ние неминуемо трябва да свикнем и с идеята, че нашите армии ще се прелеят в общоевропейската армия, нашите министерства на финансите ще се прелеят в общоевропейско министерства на финансите...

- Международната рейтингова агенция „Стандарт енд пуърс” намали суверенния рейтинг на Ирландия наведнъж с две степени – от „А –„ на „А с негативна перспектива” и в тази връзка още един въпрос – вицепремиерът и министърът на финансите се обяви, цитирам „за по-гъвкаво прилагане на санкции от страна на ЕС към страни членски с висок бюджетен дефицит, ако те са в криза”. Ако не ме лъже паметта, преди два месеца Словения нещо подобно поиска, дори мисля, че беше малко по-крайна...време ли е наистина да се внедри максимално скоро един такъв елемент?

- Дисциплината в рамките на ЕС е нещо изключително полезно като цяло. А за страна като България дисциплиниращите мерки, идващи от Брюксел, винаги са действали благотворно.

- Как се справяме според вас с „Шенген” и наистина ли е толкова важно през март да се присъединим или няма да бъде фатално, както се случи с еврозоната, ако изчакаме. Не е ли толкова въпрос на престиж?

- Най-напред дали е важно – членството в Шенген е изключително важно за България и то не е само въпрос на престиж, то е много повече от престиж, то е въпрос и на пари – това означава да не се поддържат някакви шенгенски граници между България и Гърци, между България и Румъния и цялостното пространство от Кипър през Гърция, България, Румъния и т.н. да стане лесно проходими за всеки един студент, сложил раницата на гърба си и за туристи и всичко останало. Така че това е истински важно. Ние нямаме необходимостта България и Румъния да стават спирачките на свободно движение, което е една от исконните свободи на ЕС – свободно движение на хора. Така че за важно – важно е. Друг въпрос е и по същия начин важно е да влезем в еврозоната. Това са обаче довършителни работи към европейския проект, които не са и чак толкова сложни. След като веднъж си станал член на ЕС, такъв тип въпроси се решават доста по-лесно и доста по-автоматизирана трябва да бъде лобистиката, която се прави по този въпрос. Всички правителства досега са правили някаква лобистика, така че сегашното е облагодетелствано от това, че може да акумулира опита на всички свои предшественици да извлече най-положителното и много по-бързо да приключи темата Шенген. Влизането в Шенген не е като да изпратиш космонавт на Луната. Това е една, бих казал, ако трябва историческо сравнение да направя – по-проста работа, отколкото беше свалянето на визите през 2001 г. от правителството на Иван Костов и Надежда Михайлова. Онова беше истински сложната работа в условия на преговори за НАТО, на преговори за ЕС, не се знае кога започват преговори, кога завършват...Онова нещо беше много по-сложно. Сега пожелавам на сегашното правителство час по-скоро да успее, защото да можем да се фокусираме върху по-важни неща.

- Започнахме с Лисабон, да се върнем пак към тази тема. Там нямаше индикации за разширяването на НАТО, вие получавахте 1 евро заплата от македонския премиер Никола Груевски, за да бъдете специален съветник на македонското правителство за присъединяване към Алианса. Сега какво ще го посъветвате?

- За това евро аз имах уговорката след като Македония стане член на НАТО, така че не съм имал възможност да си получа хонорара. От друга страна Македония смята, че е готова за членство в НАТО, като изключим двустранния проблем с Гърция, какво България може малко да направи...почти нищо бих казал там, но по-големите планетарни играчи са се включили. Разширението на НАТО не е спряло, няма и да спре. Ние очакваме други държави от региона – Черна Гора очакваме да влезе в НАТО, Босна също. Един ден и Косово ще влезе в НАТО – това трябва да ни бъде пределно ясно. Нещо повече – ние трябва да мислим и за сближаването на НАТО с други държави, което днес не е на дневен ред – Грузия, Украйна. Може би други държави ще се появят – особено от северното Средиземноморие и Северна Африка.