След провала на опита да се реконструира механизма, по който се е зародила водата на лунната повърхност мистерията около нейния произход всъщност се задълбочи, съобщава статия в "Ню сайънтист". Три отделни мисии през последната година потвърдиха наличието на воден слой с дебелина няколко молекули на големи площи от лунната повърхност. Много планетарни специалисти смятаха, че вода на повърхността е създадена от ударите на частиците на слънчевия вятър по почвата. Сега тази хипотеза се разтресе из основи.

"Слънчевият вятър не може да произведе вода в никакво количество, което да съответства на резултатите от трите наблюдателски мисии - заяви Раул Бараджиола, член на екипа от Университета на Вирджиния в Шарлътсвил, който се опита да репродуцира процеса в лабораторни условия.

От години теоретиците смятат, че протоните от слънчевия вятър могат да образуват вода на Луната като избиват от минералите в почвата там кислородни атоми и се комбинират с тях в хидроксилни радикали (ОН) или вода (Н2О). Тази хипотеза наскоро дори укрепна, след като на лунната повърхност бе установено наличието на хидроксили и вода посредством двете мисии на НАСА "Deep Impact"  и "Cassini" и индийската сонда "Chandrayaan-1".

Бараджиола и колегите му тестваха хипотезата като удряха протони в кристали на илменита и анортита - два от най-разпространените на Луната минерали - в условията на вакуум. Те не открили никакви следи от новопроизведена вода или хидроксилни радикали. Напротив, протоните дори унищожили и най-малките следи от вода, останли след предварителното 24-часово изпичане на минералите.

Карли Пийтърс от "Браун юнивърсити" в Провидънс, Роуд Айлънд, водещ автор на доклада от "Чандраян - 1" от миналата година, признава, че е озадачен от изнесените факти. Все пак Джефри Джилис - Дейвис, планетолог от Университета на Хаваи, все още не смята старата хипотеза за оборена. Според него е възможно лунната почва на място да се държи по-различно от експерименталните кристали, тъй като се състои в 60% от слепнали се частици стъкло. Според него текстурата е важна при реакции, които образуват вода, а процесът на "космическо оводняване" е много по-вероятно да се получи в пръхкави пови, отколкото при кристалите.