Над 50 дела за допуснати лекарски грешки чакат в момента окончателното решение на съда, твърди адвокатът на неправителствения Център за защита на правата в здравеопазването Асен Георгиев. За последните години обаче осъдителни присъди са произнесени едва в 7-8 от случаите, когато жертви на небрежни доктори са си потърсили правата в съда. По правило успешните искове са били заведени от самата прокуратура, твърди адвокатът. Според статистиката годишно 40 000 българи стават жертва на различни по тежест и последствия лекарски гафове. Едва 3% обаче се престрашават да подадат иск в съда дори когато случаите изглеждат повече от ясни. При поне 2000 от тях делата се водят от близки на пациенти, починали заради лекарската небрежност.

В някои от случаите доказването на гафовете изглежда фасулска работа. Например преди време пловдивски доктори убедили онкоболна пациентка с метастази в костите да й изрежат засегнатите ребра. Според първото изследване това били части от 5-о и 6-о ребро, но в медицинските документи неясно защо било записано, че става дума за 4-то и 5-о ребро. При повторен преглед обаче лекуващите лекари решили, че виждат съмнителните петна върху 8-о и 9-о ребро. При самата операция изрязали на жената 7-о и 8-о, но в експертизата пак неизвестно защо записали, че са отстранили 8-о и 9-о. След няколко месеца нов рентгенов преглед показал, че и това не е самата истина. Въпреки трагикомичната бъркотия съдът решил, че все пак няма достоверни доказателства за лекарска грешка. Според неправителствената организация операцията е била ненужна поначало, понеже при метастази туморите са из цялото тяло и трудно могат да бъдат локализирани. Асен Георгиев, който води някои от делата на пациенти, потърсили помощта на ЦЗПЗ, твърди, че у нас лекарските грешки се признават само в краен случай. За последните 5 г. само в Софийската градска и Софийската районна прокуратура са заведени общо 322 дела срещу медицински гафове. Само в три от тях обаче има присъди, като за две наказанията са административни.

Няма сигурни доказателства, че дори да са били изрязани правилните ребра, пациентката е щяла да живее, заключили в пловдивския случай магистратите. Заради това двете осъдителни присъди, които тази седмица бяха произнесени срещу варненската болница „Св. Ана“ и пазарджишката „Хигия“, вероятно ще бъдат коментирани още дълго време. Варненският съд е присъдил и най-високото обезщетение до момента. Според Асен Георгиев експертите на центъра напоследък почти всеки ден пускат искове след жалба на пациенти, които търсят помощта им. Последните са за момче, заразено с хепатит С при трансплантация, и мъж, лекуван в „Пирогов“ от изгаряне. При изписването му като напълно здрав той починал на входа на болницата от емболия.

Освен големите разходи и многото време, което се губи из съдебните зали, жертвите на лекарски грешки избягват да си търсят правата заради пословичната толерантност на съдебната ни система. Причината за нея обаче най-често не са самите магистрати, а вещите лица. Според Асен Георгиев много често те се познават дори лично с ответника. Но когато това не е така, пак по принцип избягват да намират кусури на свои колеги. В Смолян по дело, по което съдът все още не се е произнесъл, вече са описани 6 грешки, направени от петима доктори. Това дава надежда за осъдителна присъда и там, твърди Асен Георгиев.

Ако си търсите правата. Носете си документацията

Ако сте жертва на лекарска грешка и решите да си търсите правата по съдебен път, първо трябва да съберете цялата медицинска документация по случая, съветва адвокат Георгиев. След това трябва да се посъветвате с юрист или лекар дали има шанс да докажете грешка. Обикновено доказването на персонална вина е почти невъзможно, заради това искът е срещу болницата. Адвокатите, запознати с медицинската тематика, също не са много, трябва да се избере подходящият. В повечето случаи се оказва, че са нарушени поне няколко права на пациента. Сигнали за гафове могат да се подават също към агенция „Медицински одит“, към районните здравни каси или етичната комисия на лекарския съюз.