В момента на пазара на труда има най-сериозен недостиг на квалифицирани кадри в сферата на IT-технологиите. Това каза в предаването "Кой говори" на Дарик управителят на виртуалната трудова борса „Джобтайгър” Светлозар Петров. Той коментира основните тенденции на търсене и предлагане на работа у нас дни, след като Българската стопанска камера огласи свое проучване, според което работната сила в страната е все по-неграмотна и некомпетентна.

Петров бе категоричен, че дефицитът е в IT-кадрите. Той обясни, че в резултат на успешни проекти в тази сфера на чужди фирми в България през последните години, доста от тях са решили да разширят бизнеса си и даде за пример HP. „Идват повече и повече проекти и хората не достигат, няма толкова обучени хора. Много от фирмите са наясно, че трябва да вземат начинаещи, които да учат вътре във фирмата”, коментира Петров. По думите му това е скъпо начинание и има фирми, чието обучение се изплаща след десетата година работа за компанията на обучаващия се.

Проблеми с намирането на работа, съпътстват онези, завършили масови специалности, в които се обучават много хора, обясни Петров и допълни, че има много икономисти и юристи. Друга голяма грешка според него е, че се бърка образованието с квалификацията. „Високообразован въобще не означава висококвалифициран. Има страшно високи квалификации, които се получават с годините, които изискват само средно образование и които за бизнеса, за индустрията са много ценни, но там квалификацията се получава в работата. Досадил съм на всички с моите заварчици, обаче добър заварчик се става за много години и в страната има огромен недостиг на такива хора”, каза шефът на виртуалната „трудова борса”.

Според зам.-председателя на БСК Камен Колев е важна практическата подготовка на младите хора, които излизат от висшите училища. По време на кризата работата си са загубили основно хора с по-ниско образование и младежи:

Колев обясни, че висшето образование дава една добра теоретична подготовка, но бизнесът очаква освен това и практически умения и то в реална работна среда и по думите му там връзката се губи. Зам.-председателят на БСК допълни, че липсват стажове и практики в реална работна среда. Според него изходът е програмите да бъдат синхронизирани с нуждите на пазара и бизнеса, но тук според него отново се появява проблем: бизнесът предлага в определени сфери своите програми, но се казва, че те не отговарят на съответните учебни стандарти. „Така че тук тези стандарти трябва да се пригодят към нуждите на бизнеса, за да може той да оказва решително влияние върху хода на подготовката на тези кадри”, категоричен е Колев.

Малко над 50 процента от завършилите висши училища всъщност са само в три специалности – право, икономика и бизнес администрация. Няма инженери, няма природни науки, математика, медицина. Всъщност това са най-тежките, най-трудните специалности, каза зам.-шефът на стопанската камара.

От думите му стана ясно, че по време на кризата всъщност най-малък е ефектът като губене на работни места при ръководните кадри, по-високо квалифицирани специалности, а тези, които са с ниско образование, и по-младите хора са тези, които са били съкратени. Според него не е сигурно дали след излизането на икономиката те отново ще се върнат на работните си места, тъй като бизнесът се е научил да произвежда същото с по-малко хора.