Кестенът е емблемата на Брежани. Благодарение на него симитлийското село е прочуто в страната и в чужбина. Няма по-вкусен и по-хубав в цяла България, кълнат се тукашните жители. Затова в събота те го почетоха с първия празник на брежанския кестен. За да докажат, че е най-сладкият, те поканиха гости от Петрич и Берковица, където кестенът също е на почит. От няколко дни тук е Иван Звездев, който научи доста нови рецепти от селските баби. Топкулинарът ще направи цели 8 предавания с ястия, които са характерни за селището, а някои от тях се приготвят с кестени.

В съботната сутрин музиката огласяше мегдана с народни ритми. На дълги маси жените редяха кулинарни вкуснотии. Не мина, разбира се, без домашно бяло и червено вино. Стотици хора от община Симитли, че и от Благоевград, препълниха площада, за да участват във веселбата. Не забравиха обаче най-важното - да опитат от печените и варените кестени, както и да си купят сурови за вкъщи.

Организаторите от Сдружение "Хора и традиции" и общината предвидливо откриха най-напред кулинарната изложба. Че гладна мечка хоро не играе. Дълги опашки се извиха пред трапезите от мераклии да хапнат от гозбите и да пийнат за сгряване от руйното винце. "Първо да се подсилим, че после цял ден ще вием народни хора на мегдана", споделиха брежанци. Тони Николова, която е запален авджия от 2 години, отказала да гони дивеча в събота. Заради празника на брежанския кестен. "Не съжалявам за избора си. Лов ще има и другата седмица, но такова тържество няма да се повтори скоро. И аз ще готвя заедно със Звездев. Ще му покажа как се правят задушено диво прасе с гъби и ловджийска салата. Че при нас има и диво месо от дивеч, тъй като ловците сме с добър мерник", твърди тя. И признава, че отличителният белег на Брежани са ядливите кестени. Опитвала е и такива, които са раснали в други краища на страната, но не могат да се сравняват с тукашните по качество. За д-р Румяна Панова, която е икономист, тази култура е тема на живота й. Тя го признава, при това без бой. Преди няколко години в Брежани бе закрита мина "Пирин" и доста от местните хора останаха без препитание. "Корените ми са оттук. Смятам, че бъдещето на селото е в отглеждането на кестени. Да се направят нови насаждения, да се полагат грижи за старите дървета, за да изкарват пари жителите на селото. Близо година се рових в интернет, в старите и в новите книги, за да събера рецептурник с над 100 ястия с кестени. Подарявам го на жените в селището", сподели д-р Панова, шеф на Сдружение "Хора и традиции". За да помогне на местните хора със знанията си, на празника дойде и д-р инж. Светозар Михайлов. Преди доста години той защитил докторска дисертация на тема "Кестените". Според него още римляните са знаели значението на тази култура. Засаждали го най-вече край Средиземно море, но такива дървета имало чак до Кавказ. "Преди картофът да се появи в Европа, неговата роля е играл кестенът. Може наистина да е препитание за хората в Брежани. След 1980 година сме засадили 3000 декара в община Симитли. От дърво на 50-60 години се добиват всяка година по стотина килограма", разказва експертът. Брежанци се хвалят, че тази година пласирали огромни количества на италиански бизнесмен, който отворил цех за преработка на кестени в Симитли. Изкупува културата за по 1,20 лева за килограм. От нея майстори страхотни деликатеси, които изнася за родината си Италия. "Искаме селото най-сетне да се сдобие с герб. А в него централното място ще е на кестенът. Друга гордост, друго нещо, което да е най-най и да е тук, нямаме", категорични са мъжете и жените. Кметът на Брежани Благой Стефанов едва успява да обещае, че скоро и това ще стане, когато гръмва музиката от сцената. Ред е на кръшните хора и същинската веселба. На хорото се хващат от малчугани до старци. За тях пеят и танцуват самодейци от селото и от Петрич. После дъха на игроорците вземат майсторите от Берковската духова музика. Музикантите свирят от сърце и със страст в чест на брежанския кестен. "Който е по-хубав и от берковския, и от петричкия", хвалят се брежанци.