Кандидат-студентите по специалностите „Медицинска сестра” и „Акушерка” ще влизат само с матура. Това предвижда постановление, което правителството прие вчера. С решението се синхронизира Наредбата за единните държавни изисквания за придобиване на висше образование по двете специалности със Закона за висшето образование.

Досега медицинските университети приемаха кандидатите за медицински сестри и акушерки с конкурсен изпит. През тази година СУ „Св. Климент Охридски” приемаше и с държавен изпит.

Студентите ще се обучават 4 години, за да придобият степен „Бакалавър” по специалностите „Медицинска сестри” и „Акушерка”. С разпоредбите се предвижда практическото обучение по специалностите да е не по малко от 1140 часа, а преддипломният стаж – 1600 часа. Стажът ще се провежда само през последните два семестъра, като се цели студентите да затвърдят практическите умения.

Фелдшерите да лекуват като лекарите, да работят в лекарските кабинети в училищата, да могат да изписват рецепти и дори да извършват някои дребни хирургични манипулации, като например сваляне на конци от рани. За това настояха междувременно вчера от Сдружението на фелдшерите. „Сега ние работим полулегално, извършваме медицински дейности, които обаче не са ни разрешени от сега действащия Закон за здравето, нито пък от Закона за лечебните заведения”, заяви председателят на сдружението Александър Александров и подчерта, че именно такива медици сега работят в спешните центрове, откъдето лекарите бягат заради ниските заплати

и тежката работа. Фелдшери поемат и голяма част от задълженията на джипатата в селските медпунктове, където един общопрактикуващ лекар е принуден да пътува при пациентите си в няколко населени места. По думите на Александров, сега в страната работят около 4000 такива специалисти. Председателят на съсловната организация обясни, че статутът на тази професия не е регламентиран. От една страна, фелдшерите учат в медицинските университети с година повече от медицинските сестри. От друга обаче не получават необходимото образование, за да работят като лекари. „По този начин не е ясно какви точно са нашите правомощия, какви заболявания можем да лекуваме и при какви обстоятелства да извършваме някои манипулации”, разясни Александров. Предложеното от Министерството на здравеопазването изменение в Закона за здравето предвиждаше фелдшерите да бъдат наричани лекарски асистенти и да имат правото да извършват определен вид изследвания, прегледи и профилактика. Няколко седмици по-късно на второ четене в парламента здравната комисия промени текста, като не отмени първоначално гласуваните им права. От сдружението са изпратили протестно писмо до Министерския съвет, Министерството на здравеопазването и до Народното събрание, в което настояват правомощията им да бъдат увеличени.