Интервю с д-р Стефан Константинов, министър на здравеопазването, в интервю за Хелт медия.

-Д-р Константинов, потенциалът на реформата и като философия, и като приложение е в лекарското съсловие. Има разногласия по подходите. Как гледате на идеята цялостни проекти да бъдат разгледани на конкурсен принцип от комисия, включваща и европейски експерти?

-Думата „реформа” напоследък се чуваше много често и като че ли всички се уморихме от нея - и лекари, и пациенти. Освен това в обществото се създаде доста голямо напрежение с цялото това бързане да се режат легла или да се закриват болници. Затова смятам, че малко трябва да забавим темпото и да преосмислим нещата. А една реформа няма как да бъде успешна, ако има напрежение в обществото. Затова първата ми работа ще е да направя така, че системата да се успокои. Това означава да се възстанови регулярното плащане на болниците, така колегите ще имат ясни сметки и ще знаят какво получават.

Затова сега основната ми задача е приемането на един добър бюджет за здравеопазване през следващата година, който да не е по-малък от 3,005 млрд. лв. По този начин в системата ще постъпят с 400 млн. лв. повече от тази година. Вярно е, че ще се прехвърлят и някои неразплатени задължения на МЗ и НЗОК, но въпреки това парите пак ще са повече. Най-малкото с тези средства ще се платят 12, а не 13 месеца, както се получи през тази година. След като осигурим нормалното и спокойно функциониране на системата, разбира се, ще преминем към промените. Не знам дали ще има европейски експерти при изработването им, но това, което мога да обещая, е, че за всяка една идея ще се търси и общественото мнение. Ако то е отрицателно, ще я преразгледаме, защото в здравеопазването няма как да се правят реформи без консенсус.

-Как виждате решението на проблема с неплащането на здравни вноски?

-В момента около 1,8 млн. българи не се осигуряват. Сред тези хора обаче има много разнородни групи – около 600 хил. се счита, че са емигранти, други са бедни, а трети бойкотират системата или хитруват. За да решим проблема, първо искам да получа ясна справка за всички категории, едва тогава може да кажем кои са подходящите мерки. Защото те са различни за отделните групи неосигурени. Но тук има един по-важен въпрос – какво правим за здравноосигурените?

-На кой модел за финансиране на здравната система сте привърженик? Вече се чуват гласове за връщане към бюджетното финансиране...

-Това е въпрос, който тепърва ще се решава. Аз смятам, че сегашният модел, колкото и да е дискредитиран, не бива да се зачерква. В страна като нашата, със застаряващо население, солидарният модел е важен. Това са европейските ценности и традиции. Липсва обаче справедливост. Хората се дразнят, когато виждат, че си имат осигуровки, но им казват: направленията свършиха! Защо? Защото хора, които никога не са работили, имат същите права като тях. Несправедливо е и че държавата не привежда всички средства за хората, които осигурява, може би трябва и някои категории привилегировани като държавните служители да поемат сами разходите си за осигуровки. Но това е малко по-дълбока дискусия.

-Ако оставаме на осигурителния модел, поддържате ли идеята за по-съществена роля на частните здравни фондове? Кога е възможно те да работят по системата за допълнително задължително здравно осигуряване?

-Смятам, че през следващата година промени в осигурителния модел няма как да има. Според мен те могат да се случат през 2012–2013 г. Аз не виждам нищо лошо в частните фондове, но със сегашните финанси и бъркотия в здравеопазването, ако заделим средства за тях и накараме хората задължително да се осигуряват допълнително и в някой друг фонд, това няма да допринесе към по-доброто развитие на системата. Обратно, ако дадем възможност на хората да имат избор дали да са към касата и им въведем доплащането, това ще е един механизъм, който ще ги стимулира доброволно да се осигуряват.

Ако човек трябва някъде да заплати - при специалист или в определени болници, той ще иска да се осигури допълнително. Това обаче трябва да се направи много внимателно, мисля, че като начало е добре да се въведе доплащане в извънболничната помощ за прегледите при специалист. Междувременно трябва да сложим ред в средствата, които в момента пациентите дават полулегално. Това е един вид доплащане, което дори не е регулирано и се получават аномалии, при които изборът на екип например надвишава стойността на самата клинична пътека. Единственият начин да се преборим с него е да се направи ясен регламент. Да се каже ясно - да, това струва повече, пациентът трябва по някакъв начин да доплати, но да е ясно за какво и къде.

-Докъде е стигнала работата по въвеждането на пациентските електронни здравни карти, на които се разчита да внесат по-голям ред в системата, ясна статистика и ограничаване на възможностите за източване на средства?

-Намеренията ни за въвеждането на електронната здравна карта не са се променили, но тук има едно неразбиране. Хората като че ли очакват тя да е някаква панацея и да оправи всичко в здравеопазването. Това е невъзможно и в момента данните за пациентите са налични в информационната система на здравната каса, въпросът е да се използват. Моите наблюдения обаче показват, че касата като че ли не оперира с тази информация достатъчно добре и тя остава малко скрита и от обществото. Затова може би е нужен ясен регламент кой и как може да борави с тази информация, както и кой има достъп до нея – каква част е публична, каква лична и т.н. 

-В какъв срок ще завърши цялостното остойностяване на медицинските дейности?

-В момента остойностяването се прави от Министерството на финансите, но мисля, че не трябва да е така. Получихме първите резултати за клиничните пътеки, но по тях и аз, и колегите имаме забележки. Според мен здравната политика се прави в здравното министерство и казах това на г-н Дянков. Той е съгласен с мен. Така че скоро нещата трябва да се променят.

-Реалистично ли е скоро да се премине от клинични пътеки към диагностично свързани групи?

-Да, аз имам желание това да се случи през 2012 г. Дори сега в проектобюджета за следващата година се заделят средства за въвеждането им.

-Трябва ли лечебната дейност да остане приравнена към търговската?

-Тоест болниците трябва ли да са търговски дружества? Мнението ми е, че не бива да са. То е в унисон с програмата на ГЕРБ. За съжаление е нужна радикална промяна на закона за лечебните заведения, а той вече мина. Болниците ме питат непрекъснато какво да правят - да подписват ли рамкови договори, анекси. Но те си имат борд на директорите. Те решават да провеждат търгове, кой доставчик да изберат, да намалят леглата, да се слеят ли две болници. Всичко е в техни ръце. Аз мога да сменя хората в борда, ако не съм доволен, но не мога да им кажа как да си вършат работата.

-Какъв ще е механизмът, по който ще се пренасочат ресурси към доболничната помощ?

-Механизмите са два. От една страна, да се дадат повече средства на здравната каса за доболнична помощ, от друга – да се пренасочат дейности от болничната към извънболничната помощ, разбира се, където е възможно и удачно.

-Ще предприемете ли стъпки за коригиране на тръжните процедури и механизмите на доставка, които според пациентските организации са главната причина за периодичната липса на животоспасяващи лекарства?

-Да, идеята ни е през следващата година поетапно лекарствата по Наредба 34 да преминат към здравната каса. Като начало ще прехвърлим тези за хормонална терапия. Най-вероятно това ще стане още през януари.

-Имате ли идеи за ограничаване на изтичането на кадри в чужбина?

-Този процес не може да спре напълно, но може да се ограничи. Според мен това ще стане с успокояването на системата и създаването на комфортни условия за работа на лекарите у нас. Никой обаче не трябва да очаква, че това ще стане изведнъж, с магическа пръчка.