Българите, които ползват интернет, са 30 на сто, като през 2005 г. потребителите на глобалната мрежа у нас са били 25% от населението. Това бе съобщено по време на кръглата маса на тема "Конкуренцията на пазара на телекомуникационни услуги и бъдещето на широколентовия интернет в полза на потребителите". Броят на потребителите у нас се увеличава пропорционално на местните условия за достъп до глобалната мрежа и демографския профил на населението, обясниха представителите на трите ключови телекомуникационни компании у нас. България е една от европейските държави, които предлагат най-качествения и най-бърз интернет в света, сочи международно изследване. У нас повече от половината потребители разчитат на скорост за пренос на данни от над 10 мегабита в секунда. За Европа този дял е едва 14 на сто, съобщиха специалистите от бранша.

Мащабно международно проучване показва, че в сравнение със 72 държави страната ни е и сред 14-те, които са готови за интернет приложенията "на утрешния ден", като онлайн телевизия с висока резолюция. За сравнение през 2009 г. броят на високоразвитите по този показател държави е бил девет, а през 2008 г. - една. Сред градовете София е на 11-о място по качество на интернет връзката, като след столицата ни са градове като Лисабон, Ню Йорк, Хонконг, Париж, Копенхаген и др. Столичани теглят средно с 14,7 Mb/s, качват със 7 Mb/s.

Веселин Божков, шеф на Комисията за регулиране на съобщенията (КРС), отбеляза, че у нас има ръст от 6% в броя на потребителите на широколентов достъп. Инвестиционен проект на обща стойност 40 млн. лв. за изграждане на мрежи за широколентов достъп е предвиден да стартира по ОП "Регионално развитие". Това съобщи на кръглата маса зам.-министърът на транспорта Първан Русинов. Проектите ще дадат възможност на повече от половин милион българи от малките населени места в страната да се възползват пълноценно от възможностите на глобалната мрежа, при това при много добра скорост на свързване. Ще бъдат обхванати 19 селски района като концепцията за проекта е съгласувана както с консултативния съвет към министъра на транспорта, така и с три дирекции на ЕК.

На този етап българите говорят по мобилни телефони на най-ниски цени в Европа, независимо от тарифния си план, и българските мобилни оператори са с най-нисък приход от абонат, а в същото време са сред компаниите с най-високи инвестиции в дейността си, съобщиха телекомуникационни оператори. Те обаче настояват за облекчаване на процедурите, с които се дава разрешение за изграждане на съоръжения. У нас този процес отнема между половин и една година и това осезателно намалява скоростта на влагането на планираните инвестиции. Строгостта у нас за следене на електромагнитните лъчения е също най-тежка от цяла Европа, единодушни бяха от трите мобилни оператора. Те подчертаха, че още при монтажа на съответните устройства вече са изпълнени изискванията за безопасност. Тепърва се отваря темата за това как телекомуникационните компании ще партнират с енергийните и газопреносните дружества, за да бъде осъществена връзка с клиенти в райони, където компаниите не могат да си позволят самостоятелни инвестиции.

Първан Русинов пое ангажимента операторите на телекомуникационните услуги да бъдат поканени при обсъждането на нови законодателни промени, които улесняват достъпа и използването на инфраструктура за предоставяне на повече и по-качествени услуги. Веселин Божков обобщи, че най-много жалби към КРС са отправени във връзка с нарушения с преносимостта на номерата. Този процес в ЕС завърши през 2005 г., а у нас реално започна през 2007 г., коментира Божков. Участниците в конференцията подчертаха, че българският пазар на мобилни услуги е много конкурентен. Средното "проникване" на мобилни телефонни услуги в ЕС е 121,9 на сто, а у нас е почти 140%, което значи, че много хора притежават по два и дори по три телефона на различните оператори. У нас мобилният интернет се ползва едва от 1 на сто от потребителите, като засега цената му остава висока, поради което хората се въздържат да го използват по-масово.