Две трети от българките получават минимална или близка до нея заплата. Това обяви вчера Таня Кметова, шеф на Центъра за изследвания и политики при жените, пред конференция, посветена на техните проблеми. Макар у нас законите да не допускат дискриминация по пол, на практика има голяма разлика както в доходите, така и в заетостта при мъжете и жените, коментира и проф. Катя Владимирова от УНСС. Независимо от по-високия образователен ценз на слабия пол, почти 80% от квалифицираните кадри у нас са мъже, а цели отрасли, които осигуряват ниски доходи и не искат квалификация, все повече се феминизират. Общо в различните сектори разликата между половете се движи от 58,6% до 104,8% , смята проф. Владимирова. Единствено в държавната администрация разликата по заетост и доходи намалява и се колебае между 12% и 30% . В здравеопазването, което е силно феминизирано, заплатите на жените все пак са с 28% по-ниски. Близо 30% от тях те получават по ведомост, а останалите кеш под масата, твърди проф. Владимирова. Това доста изкривява сметките и кара заплатите в частния сектор да изглеждат по-ниски в сравнение с обществения и държавния. Но въпреки това за една и съща работа при едно и също образователно ниво жените получават по-ниски възнаграждения, смята тя. В момента България е на 50-а позиция от 134 страни по решаване на проблема с половете. За няколко години рейтингът ни е паднал с 12 позиции, защото на практика кризата удари по-силно дамите

Според тази класация страната ни е след Панама, Куба, Монголия, Намибия и Мозамбик. Българките заемат едва 30% от ръководните позиции. Те са най-силно представени като помощен персонал или зает в услугите. Заради грижата за семейство и деца, която все така у нас се смята за женска работа, дамите присъстват и по-слабо на трудовия пазар, твърди Татяна Кметова. В бюрата по труда търсещите работа жени са три пъти повече от мъжете, но сред отчаяните, че не я намират, дамите са 5 пъти повече. Близо 300 000 жени, от които голям процент с дипломи от ВУЗ, остават извън трудовия пазар, твърди активистката.

Дамите хукнаха на гурбет

До 40% от нашите гурбетчии са жени, като в повечето случаи те сами са тръгнали да печелят за семейството си, показват проучванията. Санитарки, детегледачки и домашни помощници масово заработват сами зад граница. Според проф. Владимирова дори когато са заминали със съпруга си, жените в повечето случаи работят. За много от българките гурбетът е промяна на професионалното развитие, прекъсване на професионалния живот и поемане по нов път. Преходът също се е отразил зле на равноправието ни. Още в неговото начало значително беше съкратено участието на жените в индустрията и научните изследвания. Въпреки високото си образование те бяха насочени към сферите на услугите и търговията, туризма, които не изискват толкова висока квалификация, твърди проф. Владимирова.