Почти всеки четвърти българин си изкарва хляба като продавач в магазин, всеки десети - като охранител или сервитьор. Това показва проучване на Българската стопанска камара, което трябва да залегне в основата на бъдеща информационна система за квалификацията на работната сила по браншове и региони. Според него българите имат едно от най-ниските образователни нива в ЕС, като изостават в пъти от останалите и по т. нар. обучение през целия живот. В момента обаче и индустрията ни е на най-ниското технологично ниво в съюза, поради което тя и не изисква особено квалифицирани хора, коментира Георги Шиваров от БСК. У нас най-много хора са заети в дейности, създаващи ниска принадена стойност, твърди Жечко Димитров, ръководител на изследването, финансирано от ОП „Човешки ресурси“. Разликата ни в квалификацията с развитите страни в ЕС се задълбочава. Висшистите, които работят у нас са 26,4%, което е под средното ниво в съюза и далеч от планираните 40% от Стратегия 2020 на ЕС. Във Финландия или Ирландия например близо 40% от работещите са с дипломи от ВУЗ.

Най-малко български ученици продължават висше в целия съюз. Които го направят обаче, предпочитат т. нар. академични специалности. Те не предлагат на бизнеса подходящите професионални умения, а абсолвентите обричат на безработица.

В момента родните младежи проявяват най-голям интерес към счетоводството и администрацията, показва още проучването. Почти 41% от всички студенти учат стопански науки и администрация. Докато с информация са заети около 2,5%, а интересът към инженерните специалности е още по-нисък. Ако искаме да развиваме компютърните технологии, трябва рязко да увеличим и броя на подготвяните студенти, смята Людмила Векова, която е подготвила изследването.

Броят на докторантите също е намалял застрашително само за пет години от 1471 те са се свили до 961. Връзката между специалностите на студентите с потребностите на бизнеса е все по-слаба и не отразява реалните нужди от кадри, коментират от БСК и настояват за сериозна промяна в развитието на образователната система. Те препоръчват също финансирането на ВУЗ-овете да се обвърже с реализацията на подготвените от тях кадри.

Информационната система за оценка на компетентностите ще трябва да стане междинно звено между образованието и бизнеса, за да има най-после връзка между тях и държавата да планира квалификацията на хората съобразно своите приоритети. До седмица ще бъде създаден и Национален съвет за оценка на компетентностите, в който по аналогия с тристранката ще влизат представители на социалното и образователното министерство, синдикатите и работодателите.