Историята на един народ започва тогава, когато човекът започва да брои, казва учителят по математика Минчо Бейков от Велико Търново. Преподавателят може да се похвали с това, че е най-добрият математик сред историците и най-добрият историк сред математиците. Повече от 25 години Бейков изследва древни книги и почти изгубени документи. Постепенно прави изумителни открития, а най-голямото от тях е, че българите, които първи са се заселили по нашите земи, не са били само конници и добри войни, но са били наясно и с планетарната наука математика.

"Всъщност историята като наука за миналото на народите и математиката като наука за връзката между числени и геометрични обекти са продукт на човешката мисъл. Реално математиката и историята съществуват заедно, откакто съществува човекът като мислещо същество", казва Бейков.

От изследванията на учителя става ясно, че българите през VII-ХIV век притежават изключително висока ментална култура, която умело прилагат в ежедневието си. Освен това българите от Първото българско царство използвали тайни знаци, с които да криптират правила за строеж на храмове, светилища и други сгради. Доказателствата за това търновецът намира след дълги изследвания върху единствения запазен артефакт, в който се говори за познанията на древните българи. В неголямо съчинение от т. нар. Симеоновски сборник Бейков открива малък пасаж, озаглавен "За количеството и измерваните". Аргументите, които разчита в него, а и в археологически разкопки, доказват, че предците ни са били наясно с геометрията и дори с аритметичната прогресия.

Седмолистната розета

В своите изследвания Минчо Бейков отделя голямо място на т.нар. седмолистна розета, намерена при Плиска. Според него Аспаруховите колобри (жреци, надарени с вселенско познание - б.а.) са намерили формула, с която може обикновен кръг да се раздели на седем равни части. Архитектурните пропорции, които са спазени до най-малка подробност, навеждат на мисълта, че този, който е чертал розетата, е бил наясно с геометрията, сложните изчисления, големината на ъглите и други сложни формули. Според учителя не е случаен и фактът, че розетата е намерена на дъното на водохранилище. Вероятно тя е била захвърлена там нарочно, защото в нея има закодиран ключ към древните познания на първобългарите и техните езически времена.

При изграждането на битовите сгради, дворците, църквите и манастирите средновековните български майстори строители (наричани още соколници, технитари) трябвало да притежават немалко математически знания. Преди да започнат строежа на сградата, те задължително изготвяли предварителен план или макет. Пропорцията на цялата сграда е била вписвана като криптограма в един от основните зидове. Така е и при църквата "Св. 40 мъченици" във Велико Търново. Там в два от страничните зидове на съвсем малка височина от земята древният технитар е закодирал всички размери и пропорции на постройката. Така, ако един ден тя бъде разрушена, нови майстори ще могат да я вдигнат, разчитайки шифъра на прабългарите. Според теорията на търновеца неслучайно строителите зидари са пазели тези пропорции, които след това са предали на розенкройцери и масони. Именно те днес пазят древното знание за поколенията. Формула в "Сказание за буквите"

Но Минчо Бейков отива още по-далеч, като прави математически анализ на "Сказание за буквите" на Константин Костенечки. "Там се говори не само за писмените знаци, но се крие и сложна аритметична прогресия", твърди даскал Бейков. Според него в книжовната школа на патриарх Евтимий във Велико Търново може би е била изучавана и математиката като отделна наука. Връзката между буквите и математическите знаци е много близка и тя е съпътствала ежедневието на древните българи. Не е било възможно да се строят църкви, а да няма архитекти, които да се позовават на точни изчисления. Това учителят е успял да докаже чрез косвени аргументи, открити в различни исторически извори. Трудът му "Математическите познания на българите през VII-ХIV век" е посветен изцяло на способностите на Аспаруховите българи да изчисляват, да боравят с броична система, да криптират и да разкодират тайни знаци, които са били вграждани в храмовете. Учени от световен мащаб са останали учудени от древните знания за математиката в България. Проф. Геза Фехер от Унгария написал следното: "Българите бяха онзи народ, който допринесе най-много за организиране и оформяне на цивилизацията на цяла Източна Европа и въвеждането й в културния свят." Няколко учени от световна величина пък излезли с постулати, че кръгът не може да бъде разделен на седем равни сектора, но нашите прадеди са ги опровергали, доказателство за което е и розетата от Плиска. Така все повече научният свят се доближава до пророчеството на Ванга, която навремето предрече: "Ще се отвори земята и ще се открие кои са българите. Не е вярно, че българите са чергари. Откъдето са минали, държава са оставили и бел град."