Ако разходите за час труд в ЕС са нараснали средно с 1,6% на годишна база, то у нас увеличението е с 8,6%, което ни нарежда на първо място сред страните на общността. Това показват последните данни на Евростат за второто тримесечие на годината, публикувани в сайта на европейската статистическа служба. Не са обявени конкретните стойности, но по този показател традиционно сме на последно място с над 14 пъти по- ниско трудово възнаграждение от европейското. Средната месечна заплата във Варна е 608 лв., сочат данните на Териториалното статистическо бюро (ТСБ). У нас все още не е въведена методиката за определяне и на часовото заплащане, заяви за в. „Черно море" Деян Славов, началник на ТСБ - Варна. Пресметнато по работни дни, излиза, че варненецът получава по 3,46 лв. на час. Прави впечатление, че най-голямо е увеличението на разходите за труд на фирмите в сферата на услугите - с 10,3% на годишна база, в строителството - със 7,9%, а в индустрията - с 5,6%. За сравнение, в ЕС разходите за почасово заплащане в промишлеността и строителството са се увеличили с 1,1% и с 1,8% в сферата на услугите.

За същия период НСИ обяви, че производителността на труда за тримесечието се е увеличила със 7% на годишна база, като всеки зает е създал средно 11,2 лв. БВП за един отработен час. Въпреки това продължаваме да бъдем на 70-о място в света по конкурентоспособност на производството, сочи докладът на Центъра за икономическо развитие (ЦИР).

Според статистическите данни, които ни предоставиха от ТСБ - Варна, излиза, че над 3,25 пъти са скочили разходите за трудово възнаграждение на фирмите през последните 10 години. Най-голям е ръстът в заплащането на брокерите на пазара за недвижими имоти - над 3,8 пъти, като в сферата на услугите увеличението е общо 3,4 пъти. Заплатите в строителството са се вдигнали 3,1 пъти, в хотелиерството и ресторантьорството - близо 3 пъти. В същото време индексът на данъчната тежест върху разходите за труд е паднал от 40 на 35,1.

Георги Ангелов, икономически анализатор: Как заплатите растат... без да растат?

Статистиката отчита растеж на разходите за труд (почасово) - дори България отбеляза най-голям растеж в ЕС. За някои това е повод за радост, все пак доходите растат. За други е повод за песимизъм, защото се губи конкурентоспособност по време на криза. Реално обаче едва ли някой наистина вярва, че у нас заплатите се увеличават - и то най-бързо в ЕС. Тогава ни трябва алтернативно обяснение на случващото се. Ето едно правдоподобно обяснение. Представете си, че сте работодател и имате 100 служители. 50 от тях получават по-високи заплати (примерно 1000 лв.), а останалите 50 получават ниски заплати (300 лв.). Съответно средната заплата е 650 лв. Идва криза и трябва да се намалят разходите, но в същото време да се запазят квалифицираните служители. С други думи, уволняват се най-вече нискоквалифицирани и нископлатени. От вашите 100 работници уволнявате 50-те нископлатени служители. Вече имате 50 работници с 1000 лв. заплата - т.е. средната заплата е средно 1000 лв. Уволняването предимно на нискоквалифицирани и нископлатени служители води автоматично да вдигане на средната заплата, въпреки че нито един отделен човек не получава по-висока заплата. И понеже повечето работодатели следват подобна стратегия, същото се случва и на национално ниво.

Нещо повече, дори при намаление на индивидуалните заплати средната заплата отново може да расте. Ето го нашето обяснение за феномена "растящи заплати в криза".