Вековен див орех на улица „Парижка комуна“ пред номер 22 крие една почти забравена тайна. По дънера все още личат напречни резки, издълбани в началото на 20-те години на миналия век от Кирил Стамов, или създателя на първото... лятно дворно кино в България, а може би и в света. Орехът, който скоро е възможно да се превърне в туристическа атракция, навярно си „спомня” как през 20-те години на миналия век иновативният варненец всяка вечер е опъвал изпран и колосан чаршаф и е прожектирал сериали от най-нашумелите тогава игрални филми. За неговото дело си спомня синът – виртуозният композитор на музика за неми филми Валентин Стамов.

„Баща ми беше чистокръвен варненец. Като юноша в началото на 20-те години се влюбва в киното, защото му дава възможност да опознае други светове и култури“, разказва Валентин. Всеки ден Кирил слиза до пристанището и моли моряци и капитани да му носят от плаванията вестници и списания за киното.

Духът на времето е такъв. В началото на 20-те години правителството на Стамболийски прави бум на киното в България. В страната тогава се създава една от първите в света киноиндустрии, доказват историческите документи. Алберт Давидов, Александър Гарибов, Кеворк Куюмджиян и банкерът Тюрйо учредяват първата кинокъща „Луна“ с клонове в цяла България, вкл. и във Варна. Никъде по света няма толкова кина на глава от населението, колкото у нас. Много от киносалоните се финансират от властта. Обзаведат се като театрални и оперни зали със завеси, плюшени седалки, ложи и за пръв път в света биват наричани кино-театри. Дори селските читалища се обзавеждат с кинозали. Държавата плаща за заснимане на всякакви документални филми, хроники за всички сфери на живота.

По това време Кирил Стамов става запален киноман, рисува портрети с моливи „Кохинор“ на любимите си артисти, като Марлене Дитрих, Теда Бара и др. Увлечен е дотолкова, че негова идея фикс става да си направи собствено кино у дома. Спестява пари от семейната бакалия, всеки ден обикаля киномеханиците във Варна, черпи ги с подбрани лакомства, а те му дават стари ленти, които слепват и монтират на филмови ролки.

С инженер от квартала намират части и скалъпват прожекционен апарат. На първите киносеанси са поканени съседите от квартала и така започват знаменателните прожекции на първото частно дворно кино.

Създал протопип на бразилките сапунки

Седмото изкуство завладява къщата на Стамови на ул. „Кирил и Методий“, днес „Парижка комуна“. Съседите си носят скамейки и столчета, ракийка, винце и мезета. А пък баба Ирина, майката на Кирил, прави по 2-3 огромни баници на ден, за „да се отсрами“ пред хората. „Баща ми е автор на прототипа на т.нар. бразилски сериали”, посочва Стамов-син. От всяка ролка с накачени ленти от десетки филми Кирил с авторското си въображение успява да сглоби отделни серии. Хората тръпнат в очакване, защото предната вечер са гледали предната серия. Нямат търпение да научат как Стамов ще продължи историята. Със сладкодумието си Кирил навързва действията и съдбите на героите от различните филми, така че да се впишат в общ сюжет. Стамов пояснява с кратки коментари за какво става дума. Гласът му се променя според историята - тъжен или весел. Музикалната част се осигурявала от местния гений Мокоолу, свирел на цигулка като Паганини, с дълги коса и нос и брада, слаб и леко прегърбен. По време на прожекциите той често се просълзявал и това разплаквало по-емоционалните натури, сменящи неусетно по няколко кърпички. И обратно – при комедиите заливал хората със заразителния си фалцетен смях. Варненци преживявали филма и не оставяли до късно Кирил намира, докато не подскаже какво ще стане по-нататък.

Посещенията ставали със записване

Прожекциите продължават с години. Идвали хора дори от съседните квартали. Достъпът в киното на Стамови вече ставал със записване, а останалите без ред се катерели по оградата, за да зърнат новия сериал. За да не съборят оградата, Стамови разреждат прожекциите, докато все един ден те прекъсват, когато Кирил се отдава на професията си – банков чиновник в ЦКБ, но и изявен журналист с много публикации в няколко вестни издания. През 80-те и 90-те години написва книга за Варна за периода 1918 - 1944 г. Днес синът му смята да отпечата ръкописа с допълнения от наскоро открити забравени записки на баща му. Едно от работните заглавия е „Ти помниш ли морето?“. 9 септември го заварва на работа в ЦКБ в София. Заради понятието „банкер” едва го оставят да работи, без да го допускат до отговорни длъжности, и въпреки това той успява да се докаже през годините като един от най-признатите статистици и икономисти в България. Заклетият киноман почива през 1996 г. на 85 години.

Синът продължава делото

Синът на Кирил продължава страстта му към киното. От малък той е обучаван от изтъкнати педагози по пиано. „С баща ми не изпускахме филм във Варна или София или театрален и оперен спектакъл“, разказва Стамов-младши. Подготвил се старателно за изпитите във ВИТИЗ, но заради „буржоазното” минало на баща му достъпът до режисурата се оказва невъзможен. Затова Валентин продължава семейната традиция и завършва икономика и журналистика, специализира композиция при изтъкнатата австрийска педагожка проф. Майер. Не пропускал немите филми и филмовите премиери. Стамов-син спечелва възможността да композира и изпълнява на живо оригинална музика за нямата филмова класика в кино „Одеон“. В тъмнината клавиатурата не се вижда и изпълнителят се налага да овладее всички изпълнения слепешката. Бащата слушал изпитателно и давал ценни напътствия, за да се постигне максималното. Валентин Стамов е създал собствени композиции за над 300 шедьовъра на световните майстори на киното. През 1991 г. е поканен да озвучи на живо току-що заснетия филм „Берлин 1918-1938“ на закриването на филмовия фестивал „Филм сцене“ в Залцбург и честването на 235-годишнината от рождението на Моцарт. Стамов смайва световния музикален елит с оригиналната си композиция.

„За мен е важно, че влязох в киното и изпълних мечтата на баща ми, макар и не като режисьор“, посочва виртуозът, който е автор на музиката и играе самия себе си във филма “Един киноман в началото на века” (реж. Петър Одажиев) за всеотдайния фен на седмото изкуство Георги Ангелов. В конкуренцията на 230 заглавия от 60 държави лентата спечели наградата за най-добър чуждоезичен документален филм на фестивала на независимото кино в Ню Йорк през 2007 г.

Това бе и една символична награда за големия варненски киноман Кирил Стамов. И все пак всичко започна от мъждукащия лъч на киноапарата в китния варненски двор на ул. „Парижка комуна” 22...