Д О Н О С

До министър-председателя на Република България г-н Бойко Борисов

Копие: До председателя на Народното събрание г-жа Цецка Цачева

Копие: До председателите на парламентарни групи в 41-ото Народно събрание

Относно: Трудовата дисциплина на народните представители в 41-ото Народно събрание

От Георги Даскалов, гражданин, данъкоплатец и избирател

Уважаеми г-н министър-председателю, уважаеми дами и господа.

ГЕРБ спечели изборите на 5 юли 2009 година и защото обеща, че ще се сложи край на безпричинните отсъствия на депутатите от пленарната зала на Народното събрание и на практиката да се гласуват важни за страната закони, без да има необходимия кворум.

Началото на 41-ото Народно събрание породи надежди, че това обещание пред избирателите ще бъде спазено, като с усилията на ръководството на парламента беше наложено спазване на установения ред и присъствие на депутатите по време на дебати и важни гласувания.

На 5 октомври 2010 година, сряда, парламентът избра нов член на правителството – министърът на здравеопазването д-р Стефан Константинов.

За неговия избор гласуваха 123 народни представители от ГЕРБ и “Атака”, 58 – от БСП, ДПС и независими бяха против, а 12 от Синята коалиция, която има трудната задача хем да бъде с властта, хем да бъде в опозиция, се въздържаха.

Сметката показва, че са гласували общо 193 народни представители от 240. 47 депутати, над 20 процента от списъчния състав, не са били на работа на 5 октомври 2010 година.

Г-н министър председателю, ако в една фирма над 20 процента от служителите и работниците не ходят на работа, но получават заплати, тя може ли да оцелее?

Ако депутатите са се подчинили на политическото решение, логиката показва, че от 138 депутати от групите на ГЕРБ и “Атака” 15 не са били на работа този ден. От общо 88 депутати от БСП, ДПС и независимите са липсвали 30 човека и двама се губят от Синята коалиция.

По всякакви критерии поведението на тези 47 депутати от всички парламентарни групи е безотговорно, непрофесионално и некоректно както към политическите партии и коалиции, които са ги излъчили, така и към избирателите, които са ги изпратили в парламента.

Депутатите са в парламента и получават нелоши за българските стандарти заплати, за да присъстват редовно на заседанията в пленарната зала и на парламентарните комисии и особено на гласувания като това, при което се избира толкова важен министър, какъвто е министърът на здравеопазването. Те са длъжни да се запознаят с намеренията на кандидата и да дадат или да не дадат своето одобрение и доверие, което няма как да се случи, ако физически не присъстват в залата.

Ако някой от народните представители намира задълженията си за много тежки, нека освободи заеманото от него място и да ходи да бяга от друга работа, а не от тази.

И накрая, г-н министър-председателю, не сте прав, като наричате депутатите безделници. Те не са безделници, а обикновени кръшкачи.

За което обаче им плащаме.

София, 6 октомври 2010 година