10 - километровата космическа скала наистина е изличила динозаврите, но е отворила широк прозорец за развитието на едни незабележителни дребни същества - бозайниците. От катастрофичния геологическия период, известен като "късна тежка бомбардировка", нищо толкова страшно не е сполетявало Земята. Все пак поне веднъж на около 100 милиона години от Космоса нещо голямо се забива в нашата планета. Ако това се случи сега, ще ни унищожи. Колкото и да е куриозно, обаче, ние вероятно дължим днешното си съществуване именно на последния такъв сблъсък, съобщава статия в "Ню сайънтист".

Преди 350 милиона години нивото но атмосферния кислород се повишава и това довежда до взривно еволюционно развитие на най-разнообразни животински форми. тогава се зараждат повечето от известните ни животински групи. Въглеродните отлагания в почвените пластове от този период говорят за гъста и тучна растителност по повърхността на Земята. След това тази дива Земя е породила животни с най-невероятните досега размири: динозаврите. Господството на тези влечуги е продължило 160 милиона години. Наложила се е "намеса" от космоса, за да бъде то преустановено и за да се разчисти еволюционният път за нова световен ред.

Преди около 65,5 милиона години 10-километров астероид се е забил се невъобразима мощ в полуостров Юкатан, днешно Мексико. Изхвърлянето на богати на въглерод и сяра газове сложило началото на световна катастрофа, при която бушувал огън и небето потъмняло. На Земята настъпил студ и киселинните дъждове валяли често. За няколко месеца динозаврите измрели. Същото се случило с повечето влечуги, летящи и сухоземни, както и с амонитите и повечето сухоземни растения.

При бозайниците положението било друго. Наистина половината от тях били избити, но оцелели дребните, бързодишащи, приспособяващи се видове, които дълго издържали с лешоядство поради множеството органични останки след катастрофата. Те можели да се заравят, за да се скрият от огъня и киселинните дъждове. Те живеели предимно около сладководни екосистеми, които се захранват от остатъци от мъртва органична материя, така че се справяли с кризата много по-добре от животните от океана и другата част от сушата.

Тези оцелели същества наследили Земята, след като тя се възстановила от опустошението. Бозайниците постепенно заели екологичните ниши, освободени от динозаврите и големите морски влечуги. Данните от фосилите показват, че на планетата ни е имало еволюционен бум в периода преди 65 - 55 милиона години. Някои генни проучвания на сходствата между видовете водят до малко по-различен резултат, а именно, че еволюцията е започнала да се ускорява едва 10 милиона години след катастрофата.

И в двата варианта е сигурно, че едната еволюционна линия, която се е появила след унищожението на динозаврите, е нашата, тази на приматите. Това е достатъчно, за да се направи извода, че ако астероидът-убиец не беше ударил там по онова време, ние нямаше да съществуваме тук и сега.