Днес виждаме нещо, което много отдавна трябваше да се случи: нашето общество разбра, че археологията е много повече от наука и тя трябва да заеме едно приоритетно място в България. На първо място тя представлява изпълнение на нашето задължение да съхраняваме българското и европейско културно наследство, но и не по-малко важно е, че археологията е гръбнакът на културната индустрия. Това каза заместник-министърът на културата Тодор Чобанов, който участва в дискусия за мощите на Св. Йоан, предаде репортер на Агенция „Фокус”. „За пръв път в новата ни история с решение на Министерски съвет беше приет Национален стратегически план за развитие на културния туризъм”, заяви Чобанов. Той посочи, че по отношение на неговото развитие, ние все още боледуваме от „детски болести”. На първо място ние трябва да осъзнаем, че трябва приоритизация – не всеки обект става за културен туризъм. Другият сериозен проблем е липсата на диверсификация и нуждата продуктите и дестинациите, които се създават, да бъдат уникални. „Културното наследство се явява основна черта за привлекателността на България като туристическа дестинация”, заяви Чобанов.

Културният туризъм трябва да се развива винаги във връзка с останалите видове туризъм. „Голямата конкурентна черта на културното наследство е, че то повишава привлекателността на България като дестинация”, посочи Чобанов. Правени са задълбочени изследвания именно във връзка с Националния стратегически план, които показват, че 30% - 40 % от решенията, които се взимат в полза на България за лятна почивка, са резултат от привлекателността на България като място с култура.

„Закваската на туристическата индустрия би могла да е културният туризъм”, посочи заместник-министър Чобанов.

На страницата на Министерство на културата има актуализиран списък на обектите. Планът, който е одобрен, има за основна цел драматичното увеличаване на средствата по оперативните програми, които се отделят за туристически атракции. За целия програмен период сумата е 200 млн. евро, но тя значително трябва да нарасне. „Амбициозната цел на всички които работим, е сумата да се удвои”, посочи заместник-министър Чобанов.

Сега се наваксват десетилетия наред пропуски в правния мир, тъй като културно-историческите обекти нямат актове за собственост. Инфраструктурата е шанс за културното наследство – тази година държавата е отделила стотици хиляди левове само за магистрала "Тракия" за спасителни разкопки. „София имаше уникалния шанс метрото да преминава през зони с висока концентрация на културно-историческо наследство”, посочи заместник-министър Чобанов. Хората ще посещават метрото, за да разгледат археологията. Страната ни няма да разгърне потенциала си, докато не се разгърне информационната среда. Никога няма да достигнем ситуация, в която табелите да са достатъчно и тук важи принципът на Мечо Пух – „колкото повече толкова по-добре”.

По отношение на консервацията и реставрацията трябва да се търси златната среда. Приоритет на Министерство на културата са проектите – гробницата в Александрово, хълмът Трапезица, римската крепост в гр. Русе, Плиска, църквата Св. София и подземният музей, който ще се развие в софийското метро.