Септемврийските лъчи на слънцето прежурят загорелите лица на стопаните, плъзнали из лозовите масиви, за да приберат продукцията. Тазгодишната реколта от кехлибарени зърна е повече от добра и хората разчитат да я пласират, за да могат да си върнат поне наполовина вложените разходи.

От началото на кампанията има засилено полицейско присъствие край изкупвателните пунктове за търговия и изкупуване на грозде в Пазарджишко, особено в района на Септември и селата Виноградец, Карабунар, Славовица, Бошуля, Лесичово и др. традиционни лозарски селища, където за спокойствието на гроздоберачите бди по един полицейски автопатрул. Охранителите работят със служители на районните управления на полицията в Септември и Пазарджик и Районно управление „Специализирани полицейски сили“-Пловдив /бившата жандармерия/. Целта е да се предотвратят опитите на съмнителни типове и групировки за дъмпинг на изкупните цени на реколтата на стопаните, обясни говорителят на местната дирекция на МВР Мирослав Стоянов. Не е тайна, че от години представители на силови групи причакват гроздоберачите още пред лозовите масиви и им предлагат да им вземат на смешни цени реколтата. На входа на съседното село Виноградец е спрял автомобил на жандармерията. Инспектор Лазар Лазаров от полицейското управление в Септември споделя, че откакто втора седмица дежурят в района, няма регистрирани кражби на грозде. Впечатленията на униформените са, че самите собственици на лозови насаждения като че ли са обезверени от трудната реализация на реколтата и много-много не се трогват, ако някой влезе в лозето и обере някой и друг килограм. Не поемат инициативата да си пазят гроздето и разчитат на нас, казват полицаите. Общо 15 служители на седмица дежурят по 12 часа денонощно, за да няма посегателства. По-често се обикалят по-рисковите масиви в близост до ромски махали и по-отдалечени от населените места, защото преди години там е имало най-голяма концентрация на кражби. Има ли поръчка от търговците, изпълняват я, няма ли – не берат, разяснява схемата на апашите полицейският инспектор.

Собственици на лозя масово си вземат полагаемите годишни отпуски или излизат в неплатен за да си пазят реколтата от крадци. Там, където има големи блокове от насаждения на цели фамилии, хората се разбират по роднински и се редуват по график да вардят чепките с кехлибарените зърна, потвърди кметът на пазарджишкото село Калугерово Сергей Вачев. Други разчитат на безработни и възрастни близки, които да поемат доброволно охраната на масивите от натрапници. На импровизиран крайпътен пазар на шосето от пазарджишкото село Виноградец към Славовица по пътя за автомагистрала ”Тракия” дузина производители са паркирали коли и ремаркета, натоварени с щайги, пълни с грозде, и чакат някой от пътуващите да спре, за да опита и да си купи. Мераклии дори и по обяд обаче липсват, ако не се броят трима-четирима софиянци, дошли да си вземат гроздето направо от полето, за да си направят вино и ракия в домашни условия

Някои купуват по килограм-два за ядене от десертните сортове, други предпочитат тъмните, но търговията върви слабо. Кило „Памид” се харчи по 50 ст., с 20 ст. отгоре вървят „Каберне” и „Мерло”. „От две години вземам пари назаем, за да заредя с препарати и да отглеждам лозята, за да мога да си храня семейството”, казва Стоян Канчев от Славовица. Човекът има 10 дка лозя и тази година е дал 110 лв. за препарати, почти 3 пъти повече от миналата година. „Калпава работа, нито хората купуват, а на избите сме изгубили пътеките, пък и те го искат на 20 ст. Подиграват се с нас - хем знаят, че сме пред умирачка, ами искат и да ни клъцнат още, та да свършим съвсем, философски обобщава бай Стоян и продължава да описва дереджето си. Имал 4-има внуци, трима от тях изпратил абитуриенти с ей това лозе, ама били добри години. Сега им викам: ”Елате да гледаме грозде! „А бе, дядо!” - махват с ръка. Няма гаранция в изкупуването, затова и хората са обезверени и не искат да се занимават със земеделие - реди монолога си Канчев. - Не може една бутилка с минерална вода - ама дали е минерална, или е от някоя сонда, да е 60-70 ст., а за гроздето да ти искат 20-30 ст.

А бутилка вино от 700 грама е 4-5 лв.

Ходих до ”Билла” оня ден да си взема сирене, кашкавал, консерви - нарочно погледнах - 750-грамова бутилка с мускатова ракия е 11, 50 лв. А тук искат гроздето 50-60 ст. Направо е подигравка с труда ни. Режеш, пръскаш, оране, препарати. Народът като почне да бере масово, тук се задръства и вечер хората остават да спят по 3-4 дни, за да могат да си продадат част от стоката. През това време удари един дъжд, скапе го, ядосаш се, хвърлиш шапката, идеш, та се напиеш, да ти мине и да се избистри пред очите ти, и това е - тегло, включва се и 74-годишният Любен Бараков. Човекът изпитва носталгия по плодородните някога земи: „Като погледнеш и Софийско, и Ихтиманско, и Пазарджишко, надолу към Пловдивско - какъв рай бе, сега всичко е в трънки и шипки.” Местните стопани не са очаровани от идеята да вземат европари, за да си изкоренят старите лозя и да насадят нови. „Как да вземем, като имаме по 5-10 дка, а и за документите разни фирми пари искат, а и виждаш как никой не купува”, казва Бараков. Земеделската кооперация в селото стопанисва 1200 дка масиви, но частник не е засадил нови.

Не останахме хора в Славовица. Младите бягат към града или в чужбина, защото виждат каква хамалогия е на село. „Славовица запустя. Някога тук живеехме 3200 човека, зимно време се правеха по 50-60 сватби след Димитровден, обере се гроздето, направи се вино, ракия и после тръгват сватбите. Училището бе пълно и преди обяд, и след обяд, а сега автобус между Горно и Долно Вършило въобще няма. В Славовица има 14 деца. Автобусчето вози децата от 5 села. Смятай колко са. Лошо направи миналото правителство, не може цял ден тука на полето да седиш, слънце да те грее и да се потиш, а след 2 дни на вратата на винзавода - 40 ст.

Даже за дърва и въглища няма да изкараме защото бабата взема 160 лв. пенсия, а е работила 36 години. И като се наредят мъжкарите покрай нея, бабо, дай за това, дай за онова и за 2-3 дена парите й свършват. Гледай какви хубави чепки - мерлото и кабернето го мъчим на 70 стотинки. Дойдат и се гърчат, обикновено вземат от него по 2-3 каси, за боя, така че много не се замислят за тази цена, включва се отново Стоян Канчев и се шегува, че софиянци, като се качат на магистралата, мислят вече за бъчвата, т.е. как да наронят гроздето и да си направят винце. Натоварени на съседно ремарке няколко касетки с десертен сорт ”Тракия” чакат купувачи. „Трябва да върви по 1,20 лв., но го дават по 70 ст. - захарността му е 30%, така че няма да трябва захар за вино или ракия, хвали го стопанинът му бай Стоян. Ако не го продаде, ще го направи както миналата година на вино и ракия - то и миналогодишните стоят, ама да го хвърля ли? Няма да може да си възстанови средствата вложени в отглеждането на гроздето - за едно пръскане на декар е дал по 50 лв. - 4 пъти по 50 са 200 лв., за оране вземат по 35 лв. на декар - парите стигат само 2 пъти да се изоре, повече няма възможност. Пазарът край пътя остава и през нощта, ако не може да се продадат набраните количества, но особена файда няма.

Ментето винаги е евтино

Гражданите са готови да купят нещо, което е менте, но да е евтино, а не правят сметка, че си вредят на здравето. Хората правилно казват: ”Не съм богат, та да купувам евтино.” По-добре си купи скъпичко, ама истинско, полезно и здравословно, напътства Стоян. Освен 3-те дка с „Тракия” отглежда и 2 дка с „Ркацители”. Имал и малко „Памид”, ама е само на кютуци, не си заслужава труда и средствата. Сега изкупуват шипките за 70 ст, а тя е дивораслек, ни пръскане, ни поливане иска. Гроздето е нерентабилно, пресмята Стоян. И той се гневи на избите, които не искали и внимание да обърнат на дребните производители. „Те искат, ако може, и без пари да им го харижем.