- Г-жо Фидосова, зацикли ли работата по изборния кодекс? Очертаха се някои противоречия по време на заседанията на временната комисия?

- Временната комисия приключи своята дейност с изготвянето на доклад за проект за изборен кодекс. В документа е отразена основната рамка на промените, които сме подготвили. Там са маркирани и въпросите, по които не успяхме да постигнем консенсус. Не мога да приема обаче, че има зацикляне. Напротив. Разбрахме се с колегите от останалите парламентарни групи след подписването на доклада да погледнат още веднъж проекта и да направят предложенията си. След около седмица ще проведем консултации и ще разберем кой ще подпише изборния кодекс, за да стане готов за внасяне в пленарна зала.

- Трябва ли според вас да се премахнат интегралните бюлетини. От „Атака” поискаха това, защото са прозрачни.

- В никакъв случай не трябва да ги премахнем. След като още в началото по време на кръгли маси определихме каква ще бъде избирателната система, няма как да отхвърлим интегралните бюлетини при пропорционална избирателна система - за избор на общински съветници, както и при изборите за президент и кметове. Беше изтъкнато от колеги, че хартията не е достатъчно плътна и че това създава проблеми. Всичко това ще бъде променено. Но искам да уточня, че интегралните бюлетини са ни необходими за местните избори и при вота за президент. Знаете, че на евроизборите имахме преференции, сега това ще се отнася и за парламентарните. Затова тук няма да бъдат интегрални, за да има преференциален вот.

- Как трябва да се променят бюлетините тогава?

- Търсим допълнителна защита, говорихме за един минимзиран текст на гърба например. Обсъдихме и да се запише изискване за по-голяма плътност на хартията. Така няма да се стига до купуване и отпечатване на бюлетините на хартия, на която да се вижда вотът на избирателя. Това обаче трябва да бъде уредено с конкретно решение и да се уточнят точните параметри. Не бива да премахваме интегралните бюлетини само за това, че са по-прозрачни. Трябва да направим така, че да не се стига до повторението на този проблем. Имаме съгласието на всички парламентарни групи да бъдат разписани ясни правила. Има два начина за това. Единият е чрез по-плътна хартия. Ако е необходимо, теглото на хартията да стане двойно по-голямо, за да се гарантира непрозрачността на бюлетината. Другият вариант е гърбът на бюлетината да бъде черен.

- Редно ли е според вас, ако един кандидат-кмет се откаже от изборната надпревара 24 часа след обявяването на резултатите от първи тур, на втори тур да отива следващият в листата?

- Това е действащ текст и в сегашния Закон за местните избори и не би трябвало да има проблем. Просто в публичното пространство се получи някакво неразбиране по въпроса.

- Спорен остава въпросът с преференцията, каква трябва да бъде тя според вас и защо не се стигна до никакви предложения на последното заседание на комисията?

- Това наистина е един от спорните въпроси. Остана всяка една от парламентарните групи да даде предложенията си. Ако имаме допирни точки, ще се опитаме да постигнем съгласие за процента на преференцията и да бъде разписан в кодекса. Следващата седмица вече ще можем да кажем окончателно какво ще бъде разписано в проекта.

- А достигнали ли сте до някакво решение в парламентарната група на ГЕРБ?



- В момента обсъждаме праг между 5 и 8%. Категорично сме против идеята да няма праг или той да е много нисък. Това ще доведе до нови проблеми, до стимулиране на купения вот. В същото време не бива да остава сега разписаният висок праг, защото на практика няма упражнение на мажоритарен вот. Другото, което коментирахме, е по отношение на евроизборите и парламентарния вот да разпишем различен преференциален праг, защото при едните имаме национална листа, при другите - регионална.

- Как се отнасяте към идеята преференцията да е различна и да зависи от големината на района??

- Има много голяма логика в това. За момента не искам да го коментирам, но не бих го и отрекла. Нека да го обсъдим по време на консултациите и след това ще излезем с единна позиция по този въпрос.

- Ще стане ли факт електронното гласуване??

- Разписали сме много подробно текстове за електронното гласуване. Посочили сме механизмите, по които да се осъществи. Но искам да подчертая, че говорим единствено за пилотен проект в няколко секции в страната и чужбина. Мисля, че даваме достатъчно гаранция за това да не е купен вотът. Когато избирател даде вота си електронно веднъж, той може да го коригира в деня на изборите и да гласува с хартиената бюлетина.

- От Синята коалиция заявиха, че няма да подкрепят изборния кодекс, защото идеите им за електронен вот са пренебрегнати.?

- Когато говорим за електронно гласуване, имаме два варианта. Това, което предлагат от Синята коалиция, е машинно-механично гласуване. На предишните избори това се тества и имаше такава секция във Френската гимназия в столицата. А сега говорим за електронно дистанционно гласуване по интернет. Това е разликата. Ние не подкрепяме машинното. Дори поръчахме да се изготви анализ и за двата вида електронен вот в страните членки. Много малко страни са ползвали варианта, който предлагат от Синята коалиция. Има много изкривявания. В Германия например има едно много интересно дело от 2009-а. С решение от 3 март миналата година Федералният конституционен съд обявява за противоконституционна наредбата за гласуването с тези машини, защото те не позволяват на гражданите да проверяват процента на преброяване, без да се изискват технически познания. Така се стига до изкривяване на вота. Затова тези страни са се отказали от този вариант. Електронен вот се използва в Естония, Швейцария, Австралия, Франция, САЩ, Испания. Мисля, че ние дължим на гражданите тестването на гласуването по интернет дистанционно.

- Споделяте ли мнението, че трябва да има задължителен вот??

- Ние сме против задължителното гласуване. Трябва да имаме такова поведение, с което да мотивираме хората да отидат до урните, а не да ги задължаваме. Мога да дам пример с Гърция, където има задължителен вот. Какво се получава там? На последните избори гласуваха около 72%, в същото време се появява т.нар. партия на празните пликове. Това, че са накарали гражданите да отидат да гласуват, не води до някакъв ефект.

- А ще мотивирате ли хората у нас да гласуват чрез избори „2 в 1”? Не се ли опасявате, че това ще затрудни някои граждани?

- Единственото затруднение в изборния процес може да бъде това, че ще има още една бюлетина. По принцип местните избори са най-тежките и сложните като организация. Но така сме обмислили нещата, че да решим всички въпроси, които възникват. Каква е алтернативата, ако не проведем избори „2 в 1”? Тогава ще се наложи да имаме избори в четири поредни седмици. Това е с балотажите.

- А колко пари ще спестите от сливането на двата вота??

- Все още не мога да ви отговоря, но може би разходите ще се съкратят наполовина. След около две седмици ще можем да кажем някакви конкретни суми.

- Ще успеете ли да преборите сивото финансиране, след като разходите за предизборната кампания ще се плащат по банков път?

- Това е единият от способите да ограничим този процес. Ние предложихме 3000 лева да бъде границата, за която плащанията задължително да минават по банков път. Другото е да има нови изисквания по отношение на прозрачност на финансиране. Партиите и коалициите имат задълженията да качват всяко едно финансиране на страницата си в интернет. Мисля, че тези мерки ще ограничат злоупотребите.

- Много актуална стана темата за лобизма. Работи ли се вече по изготвянето на такъв закон и какви идеи имате?

- Преди няколко месеца поискахме да видим как е уредена темата в Европейския парламент. Не бих се ангажирала да кажа, че трябва да направим задължително закон за лобизма. Ние смятаме, че трябва да има ясна регламентация на тази тема - дали ще бъде закон или друг регламент, просто трябва да има писани правила. Много се спекулира с тази тема, затова е необходимо да се знае кой лобира, да има регистър.

Визитка

Родена е на 22 август 1971 г. в Лом

Завършила е право в СУ "Св. Климент Охридски"

Специализирала е в Международния институт за нотариуси в Швейцария

Владее английски и руски език

Председател е на правната комисия в Народното събрание