31 архитектурни проекта се състезаваха в конкурса за Български Лувър, който приключи вчера. Музеят бе кръстен така от културния министър Вежди Рашидов и названието придоби публичност, дълго преди да бъдат готови архитектурните концепции за сградата.

Родният "Лувър" ще се намира на мястото на Галерията за чуждестранно изкуство и старото здание на Техническия университет, което в момента се руши. Всички проекти, участвали в състезанието, ще бъдат изложени, обеща главният архитект на столицата Петър Диков.

Българският Лувър ще има стъклен дом с фасада от бял травертин. Покривът на част от сградите в музейния комплекс пък ще е от прозрачни конструкции, през които ще се вижда небето и ще влиза светлина. Уникален парк със скулптури между растенията ще напомня градината Марли в парижкия Лувър.

Сградата, в която се помещава сега Галерията за чуждестранно изкуство, почти няма да се променя. Останалите крила на комплекса обаче, в които навремето учеха студентите от МЕИ, ще се превърнат в изложбени площи, конферентни зали, административна част и библиотека. Подземното ниво пък е за депо на произведения на изкуството, които сега гният по мазетата на галериите. Кафене и ресторант допълват цялостната визия на културния комплекс.

Това е основната идея на проекта, който спечели конкурса за Национален изложбен и културен център, както е официалното название на бг Лувъра. 17-членното жури класира първите три проекта миналата седмица. Тъй като конкурсът бе анонимен, вчера беше отворен пликът с имената на конкурентите. Пред оценяващите те фигурираха само като номер, даден по реда на подаването на документите. Изборът ни беше единодушен и с пълен консенсус, каза главният архитект на София Петър Диков. Всички проекти са на много добро професионално ниво, категоричен бе той. И обърна специално внимание на уникален за подобни конкурси факт: когато се съберат трима архитекти да решават нещо, мненията им са пет, това състезание на идеи обаче доказа обратното. Всички се обединили около избора и дори успели да запазят конфиденциалност до последния ден с отварянето на документите. Участниците спазили и условието проектите хем да са подходящи за центъра на европейска столица, хем да не са разточителни във финансовото си изражение.

Сигурен съм, че след две години София ще има прекрасен изложбен и културен център, коментира архитект номер 1 на столицата. По груби сметки той ще струва между 25 и 30 млн. лева. Диков обаче смята, че цената може и да падне, тъй като в сегашния момент на криза строителите предпочитат да си осигуряват работа, а не да гонят големи печалби.

След отварянето на пликовете с документи на участниците се оказа, че класираният на първо място проект номер 4 е на арх. Янко Апостолов. На второ място е идеята на арх. Багряна Тотева, а трети са проектантите от "Порш концепт арх".

Арх. Апостолов не присъстваше при обявяването на резултатите, защото живее в Ню Йорк от години.

Завършил е архитектура в Архитектурната асоциация в Лондон и е член на Кралския институт на британските архитекти. Практикува професионално от петнайсет години. Участвал е в реализацията на десетки международни проекти. Като ръководител на екип, заедно с американската музейна консултантска компания "Музеоплан", е консултирал реконструкцията и разширяването на Лувъра и на Музея за съвременно изкуство в Ню Йорк. В проекта за софийския изложбен център също е работил заедно с "Музеоплан". Убеден съм, че България заслужава първокласен музей, който да помогне за поставянето на българското изкуство в по-широкия световен контекст, категоричен е арх. Апостолов.

Според неговия проект половината от пространството на комплекса ще е за обществено ползване, а останалите 50% са предназначени за сервизни нужди. За галерии с постоянни и временни експозиции са отделени 6000 кв. м. Депото ще е разположено на 2000 кв.м., администрацията на същата площ. За конферентен център за отделени 1000 кв.м. Ресторант и магазин ще има на площ пак от 1000 кв.м, образователен център или библиотека ще се построят на 600 квадрата. Скулптурната градина ще заеме вътрешният двор на сградата, който е 1500 кв.м. Идеята на Българския Лувър е да обедини на едно място пръснатите ценни произведения на изкуството. Комплексът трябва да се превърне в арт център, в който изкуството ще придобие нов блясък и ще се мери със световния аршин, смятат от Министерството на културата.