Нови аргументи подкрепиха идеята, че живеем в такава част от Вселената, която е точна подходяща за нашето съществуване. Противоречивото откритие се базира на наблюдението, че една от природните константи се оказва изменчива в различни части на Космоса, съобщава статия в "Ню сайънтист", представена по-долу със съкращения. Ако това се потвърди, ще опровергае основен принцип в теорията на Айнщайн, според който физичните закони са еднакви навсякъде.

"Откритието е истинска изненада за всички" - коментира Джон Уеб от Университета на Нова Южен Уелс в Сидни, Австралия. Той е водещият автор на новото проучване, представено във "Физикъл ривю летърс".

Още по-смущаващ се оказва фактът, че променливата константа, изглежда, има нещо като ориентация, създаваща "предпочитана насока", или ос, минаваща през космоса. Става въпрос за възраждане на стара идея, отхвърлена преди около 100 години със създаването на Айнщайновата Специална теория на относителността.

В центъра на проучването стои константата на фините структури, известна като "алфа". Стойността й определя силата на взаимодействието между светлината и материята. Още преди десетилетие Уеб използва телескопа Кек на Хаваи, за да събере данни за светлината от далечните галактики, наречени квазари. Според анализите стойността на алфа е била леко занижена, когато е тръгнала от квазарите насам преди 12 милиарда години, отколкото излиза съвременната, измерена в лабораториите.

Сегя Джулиън Кинг, колега на Уеб от същия университет, използва данни от Very Large Telescope (VLT) в Чили, който наблюдава различен сектор от небето. Резултатите отново предполагат, че стойността на константата е малко по-ниска в другите части на космоса, отколкото при нас. Различието е около една милионна част от стойността на алфа и според учените изглежда, че тя варира по-скоро по отношение на пространството, отколкото в зависимост от времето. Припокриването на тези данни с предишните от телескопа Кек бе окачествено от Кинг като "истински шок".

Нещо повече, измерванията показват, че алфа-константата не се изменя случайно, а структурирано. Изглежда, че в "едната страна" от космоса тя е по-силна, отколкото в "другата страна". Нещо повече, тази диполна ориентация добре пасва на ориентацията на наблюдаваното "течение" от галактики, които сякаш са се устремили към ръба на Вселената. Тя, обаче, не пасва с другата известна диполна ориентация, възникнала след Големия взрив и известна като "Ос на злото" и все още необяснена.

Земята се намира някъде в средната част между полюсите на стойностите на алфа и това може да послужи за обяснение на "фината настройка" на стойността, която позволява да се установят познатите ни химични закони, следователно и да се зароди животът. Ако стойността на константата се повиши само с 4%, звездите ще спрат да произвеждат въглерод и нашата биохимия ще се окаже невъзможна.

Изключителният поврат във физиката, който ще настъпи, ако се приемат новите виждания, със сигурност ще засегне цялата космология. Новата теория ще срещне сериозна съпротива и ще бъде подложена на щателно изследване и критика. Някои специалисти са съгласни, че ако интерпретацията на данните за светлината е вярна, представите трябва да се ревизират, но те не са убедени че резултатите са честа истина. Подчертана бе възможността за допуснати грешки. Според Ленъкс Кауи от Института по астрономия в Хаваи огромните претенции изискват и непоклатими доказателства, а това, с което разполагат учените, засега не достига. Подчертано бе, че фундаменталните константи все пак са приети от учените, а не са тестван физичен факт.