След войните в началото на 20-и век индустрията във Варна е поела към възход. В един момента само в града са действали 40 предприятия, които са генерирали производство на тогавашна стойност над половин милиард лева. Това става ясно от публикация в брой на вестник Варненски кореняк от 1937 година, научи Moreto.net.

Статията разглежда развитието на индустрията в морския град веднага след Освобождението и през първите десетилетия на 20-и век.

„В разстояние на 20 години от Освобождението ни до 1900 година в град Варна са възникнали само няколко предприятия, едва заслужаващи названието фабрични, поради нищожните си капитали, примитивната си инсталация и незначителното си производство. Това са били две сапунарници, една паромелница, две заведения за сода и лимонада, една малка пивоварница, няколко тютюнджийници за рязан тютюн и една окръжна образцова железарска работилница. Вън от тия при гара Гебедже е била основана и първата българска стъкларска фабрика, а в село Девня са били в действие 33 небетчийски мелници, от които 10 постепенно преобразувани в Търговски.

Това състояние на индустрията във Варна не е било за дълго време. След 1900 започва бързо да се променя, особено след пълното прокарване на специфична митническа тарифа в 1905 и 1909 година. От тогава във Варна възникват едно след друго повече от десетина предприятия, между които някои напълно фабрични като пивоварница „Галата“ (сега в бездействие и демонтирана), памучно-предачницата „Цар Борис“, памучно-тъкачницата на Г. х. Дечев (сега известния Текстил), голямата мелница „Сила“ (отпосле мелница „София“ сега в бездействие), две модерни кожарски фабрики (също сега в бездействие), три механизирани железарски работилници и прочие.

Същевременно старата стъкларска фабрика в Гебедже се отново преобразува, а най – голямите мелници в Река – Девня се превръщат във валцови и с най – модерни инсталации. В съседство на тия мелници възниква и единствената тогава фабрика за ютени изделия. Това оживление на индустриалния развой на град Варна и околията бе прекратено от избухналата Балканска война в 1912 година и от намесата ни в голямата европейска война.“

След края на войните съвземането за производството в града е бавно. Причината са затруднените връзки с чужбина за обнова на изхабения фабричен инвентар и за доставка на сурови материали. Не след дълго обаче стопанският живот постепенно се нормализира и индустрията поема отново своя път.

След 1921 във Варна и района й възникват нови фабрични предприятия, между които една рафинерия за слънчогледово масло (доскоро в бездействие, но напоследък подновена), четири фабрики за консервирани зеленчуци, плодове, риба и други, една за медни и алуминиеви изделия, три бояджийски за памучни прежди, една предачно – плетачна за въже, канапи, пет за железни и чугунени изделия, две за дантели и ленти, една за строеж и поправка на кораби, вагони и локомотиви и по една за тъкане на памучни платове, за макарони и фидета, за винена киселина и бикарбонати, за боядисване и химическо чистене на дрехи, за пастели, тебешири, бои, сапуни, взривни вещества, винервайс, безалкохолни напитки и други.

„Наред с това разнообразие на индустриални производства, извършва се и едно постоянно разширение на техническото усъвършенстване на самите предприятия, което днес издига Варненската индустрия като първостепенен стопански фактор в цяла Североизточна България. Памучната фабрика „Текстил“, която е започнала само с няколко тъкачни станове, днес разполага със 700 такива и една образцово уредена предачница с 15000 вретена за индустриални прежди. Така е и с предачната фабрика „Цар Борис“, която е повишила броя на вретената си до 15 000, приспособени както и тия на „Текстил“ за изпридане и на наш български памук. Техническо разширение и усъвършенстване е проявила и проявила и ютената фабрика „Кирил“ с новите си производства на вълнени килими и фини дамски платове. Също тъй и тъкачната фабрика на Пилософ и Каракунев е обхванала вече всички видове цветни платове за градска и селска консумация. Към напредващите текстилни предприятия трябва да причислим и двете пасмантерийни фабрики „Български трикольор“ и Българ. Производство“ и особено въжарската фабрика за Бр. Ценкови, която напълно е заместила чуждестранния коноп с български, благодарение на новоинсталираната си предачница. Широк технически размах са проявили и металообработващите предприятия. Цялата тази индустрия, която първоначално е била един обикновен кърпачески железарски занаят, днес се издига като творческа машинна техника, задоволяваща с безкрайно разнообразие на изделията си не само техническите на селско – гражданските стопанства и строителното дело, но и нуждите на самата ни индустрия с машинните си инсталационни изработки и ремонти. Нещо повече, както „Текстил“ и „Цар Борис“ са първи с памучното си производство в страната, тъй и „Вулкан“, „Кораловаг“, „Лорм“, „Партам“ и „Енгибаров“ държат предно място – всеки със своите специални изделия“, се казва още в публикацията.

В статията се посочва още, че по същия път на постоянно усъвършенстване се движат и консервените предприятия на братя Кирякови, фабрика „Болярин“, „Черно море“ и „Българска консерва“, които са вече преминали от зеленчуковите и плодни консерви към рибни и месни. Фабриката за винена киселина и бикарбонати е с тенденция да се развие в една химическа индустрия за калцинирана сода, стипца, нишадър, сярна киселина и други, за производство на които могат да бъдат използвани и местни материали.

„Друго едно предприятие, проявило технически успех, е фабриката „Тестена индустрия“ за макарони и фидета, както и новото производство на безалкохолни пития на кооперация „Съединение“. Най – сетне с бързото си развитие заслужава особено внимание първата по големина и техника българска стъкларска фабрика в Гебедже с двете си нови инсталации за джамове и порцеланови изделия и с огромните си генератори, които заместиха дървеното горивос наши пернишки въглища. Към тоя технически успех да прибавим и пълното заместване на чуждестранните първични материали с наш кварцов пясък и каолин от известната мина Шумну – бохчилар – Новопазарско.“, пише още във Варненски кореняк.

Проведена по онова време анкета дава данни за Варненската индустрия, брояща 40 предприятия, признати от закона за индустрията. Според допитването вложеният капитал в места, постройки, машинария е над 400 млн. лева, механичните двигатели са с обща мощност 6000 к.с.; административният и технически персонал, работници са около 6 хил. души; годишно им е заплащано над 220 млн. лева; производството е на стойност повече от половин милиард лева.

„Тези данни обхващат само 40 – те предприятия в града и показват очевидно мощността на варненската индустрия като стопански фактор. И тоя промишлен успех на варненци е най – важното средство за стопанско възмогване на западнала Варна – единственият почти лост към предишното й благосъстояние, което тя имаше някога като пръв търговски град на България. Но затова се налага и едно особено внимание и грижи от страна на държавата към промишления развой на Варна и околията й, към още по – усиленото закрепване и процъфтяване на нейната индустрия. ....Нека имаме съзнанието, че жертвата и благата, които държавата би дала за промишления подем на Варна, не ще бъдат безвъзмездно погълнати от нея, а ще бъдат стократно възвърнати и вложени в бъдещето на България!“, пише още във варненския вестник от 1937 година.