Планетата е преживяла третата си най-топла година в историята на инструменталните измервания през 2025 г., като за първи път средната глобална температура е била над прага от 1,5 градуса по Целзий спрямо прединдустриалните нива в три последователни години. Това показват данните на учени от Европейския съюз, цитирани от „Ройтерс“.

Анализът на Европейския център за средносрочни метеорологични прогнози (ECMWF) сочи, че последните три години са най-горещите, регистрирани досега. През 2025 г. средната температура е била само с 0,01°C по-ниска от тази през 2023 г., докато 2024 г. остава най-топлата година в историята.

Британската национална метеорологична служба UK Met Office потвърждава, че и според нейните данни 2025 г. заема трето място по температури в серия от наблюдения, започнала още през 1850 г. Очаква се Световната метеорологична организация да публикува официалните си глобални данни по-късно днес.

От ECMWF подчертават, че светът току-що е преминал първия тригодишен период със средна температура 1,5°C над прединдустриалните нива – граница, след която учените очакват тежки, а в някои случаи и необратими последици.

„1,5 градуса не са рязка пропаст, но знаем, че всяка десета от градуса има значение, особено по отношение на екстремните метеорологични явления“, заяви Саманта Бърджес, стратегически ръководител по климата в ECMWF.

Правителствата по света се ангажираха да ограничат затоплянето до 1,5°C с Парижкото споразумение от 2015 г., но според учените настоящите нива на емисии означават, че този праг може да бъде трайно надхвърлен още преди 2030 г. – с десетилетие по-рано от първоначалните прогнози.

„Неизбежно ще го преминем. Въпросът вече е как да управляваме това превишаване и последиците му за обществата и природните системи“, коментира Карло Буонтемпо, директор на службата „Коперник“ за климатичните промени.

По данни на ECMWF дългосрочното глобално затопляне в момента е около 1,4°C, а в краткосрочен план светът вече е надхвърлил 1,5°C през 2024 г. Това е свързано с по-чести и по-интензивни горещи вълни, по-силни бури и наводнения.

През 2025 г. горските пожари в Европа са довели до най-високите регистрирани емисии, а научни изследвания потвърждават, че климатичните промени са засилили редица конкретни събития – включително урагана „Мелиса“ в Карибския басейн и мусонните дъждове в Пакистан, при които загинаха над 1000 души. Комбинираната площ на морския лед в Арктика и Антарктика е достигнала рекордно ниско ниво през февруари.

На този фон климатичната наука среща все по-силен политически отпор. Президентът на САЩ Доналд Тръмп миналата седмица изтегли страната си от десетки структури на ООН, включително и от Междуправителствения панел по климатичните промени (IPCC).

Въпреки това научният консенсус остава непроменен – климатичните промени са реални, основно причинени от човешката дейност и се задълбочават, като ключовият фактор са емисиите на парникови газове от изгарянето на въглища, нефт и природен газ.