Китайски учени откриха ключов механизъм, който обяснява как Земята е могла да съхранява огромни количества вода в зародиш, хвърляйки нова светлина върху драматичната еволюция на планетата – от огнена магмена топка до днешния животоподдържащ свят, съобщава агенция "Синхуа"

Изследователи от Института по геохимия в Гуанджоу към Китайската академия на науките експериментално доказаха, че дълбоката мантия на Земята е могла да функционира като масивен резервоар за вода преди повече от четири милиарда години, според проучване, публикувано в петък в списание Science.

„Къде отиде водата, когато ранните магмени океани на Земята кристализираха? За най-дълбоката мантия отговорът остава неуловим“, посочва редакционното резюме на списанието.

Ключът се крие в бриджманита – доминиращия минерал в долната мантия. Въпреки че досега се смяташе, че има ограничен капацитет за съхранение на вода, китайският екип откри, че минералът всъщност проявява силна, температурно зависима способност да улавя водни молекули.

Учени пресъздадоха екстремните условия на долната мантия – високо налягане и температури до около 4100 градуса по Целзий – използвайки усъвършенстван апарат с диамантена наковалня и лазерно нагряване.

Техните открития разкриват парадокс: колкото по-гореща е средата, толкова по-ефективно бриджманитът улавя и съхранява вода по време на образуването си от охлаждаща се магма.

Според проучването този процес е могъл да заключи в твърдата мантия количество вода, еквивалентно на между 0,08 и 1 обем на всички съвременни океани.

Този първичен „воден запас“ постепенно се е връщал на повърхността чрез вулканична дейност, допринасяйки за формирането на синя и обитаема планета.