Последният филм на 64-годишния режисьор, „It Was Just an Accident", разказва историята на 5 обикновени иранци, които се сблъскват с мъж, който според тях ги е измъчвал в затвора.

Иранският дисидентски режисьор Джафар Панахи спечели най-голямата награда „Златна палма“ на филмовия фестивал в Ка. Той използва речта си при връчването на наградата, за да призове страната си да се обедини в името на „свобода“, предаде АФП.

Последният филм на 64-годишния режисьор, „It Was Just an Accident“ („Беше просто инцидент“), разказва историята на 5 обикновени иранци, които се сблъскват с мъж, който според тях ги е измъчвал в затвора.

В основата на политическата и иронична драма е моралният дилема, пред който са изправени хората, когато им се даде възможност да отмъстят на своите потисници.

Панахи е използвал собствения си опит в затвора, за да напише сценария.

„Нека оставим настрана всички проблеми, всички различия. Най-важното в момента е нашата страна и свободата на нашата страна“, каза той пред VIP публиката на Френската Ривиера.

Водещата фигура в иранското кино движение „Нова вълна“ обеща да се върне в Техеран след фестивала в Кан, въпреки риска от преследване.

Забранен да снима филми от 2010 г. и два пъти вкарван в затвора, Панахи заяви, че киното трябва да бъде пространство за свободно изразяване.

„Никой няма право да ви казва какво трябва да правите и какво не трябва да правите“, каза той пред публиката.

На въпроса дали се притеснява, след като спечели престижната „Златна палма“ за филма си, той отговори: „Изобщо не. Утре заминаваме.“

Иран беше разтърсен от протестите „Жени, живот, свобода“ през 2022 г., предизвикани от смъртта в ареста на 22-годишната Махса Амини, арестувана за предполагаемо нарушаване на правилата за облекло на жените.

Демонстрациите бяха потушени с репресии, при които според ООН бяха задържани хиляди хора, а според активисти стотици бяха застреляни от силите за сигурност.

Сред останалите награди в Кан, бразилецът Вагнер Моура, най-известен с ролята си на Пабло Ескобар в „Наркос“, спечели наградата за най-добър актьор за ролята си в полицейския трилър „The Secret Agent“.

Режисьорът на филма, Клебер Мендоса Фильо, също спечели наградата за най-добър режисьор, което направи вечерта успешна за Бразилия.

Френската актриса Надя Мелити продължи своята приказна 2 седмици в Кан, като спечели наградата за най-добра актриса.

Мелити, която беше забелязана на улицата от кастинг агент и никога не е участвала във филм, играе 17-годишно мюсюлманско момиче, което се бори с хомосексуалността си във филма „The Little Sister“ на Хафсия Херци.

„Сентиментална стойност“ на норвежеца Йоахим Триер, трогателна семейна драма, която получи 19-минутни овации на 22 май, спечели втората награда Гран при.

Церемонията по закриването на 24 май беше финалът на един драматичен ден в Кан, през който бляскавият морски курорт претърпя повече от петчасово прекъсване на електрозахранването.

Прекъсването блокира светофарите и накара посетителите и местните жители да се борят за хартиени пари, тъй като банкоматите не работеха, а ресторантите не можеха да приемат плащания с карти.

Местните власти заявиха, че причината за прекъсването е вероятно умишлен палеж на подстанция и вандализъм над електропреносен стълб.

Германската режисьорка Маша Шилинки се пошегува, че е имала „трудности при написването на речта си“ заради прекъсването на електрозахранването, докато приемаше наградата на журито за филма си „Sound of Falling“.

Панахи е носител на множество награди от европейски филмови фестивали и представи дебютния си филм „The White Balloon“ („Белият балон") в Кан през 1995 г., който спечели награда за най-добър дебютен филм.

Председателката на журито на Кан 2025, френската актриса Жулиет Бинош, отдаде почит на „It Was Just an Accident“.

„Това е филм, който се ражда от място на съпротива, място на оцеляване, и ми се стори важно да го поставим на върха днес. Изкуството винаги ще победи, човечеството винаги ще победи“, каза тя след церемонията.

Панахи винаги е отказвал да спре да прави филми и усилията му да ги изнесе тайно на чуждестранни дистрибутори и филмови фестивали са станали легендарни.

Година след като му беше наложена 20-годишна забрана да снима филми през 2010 г., той изпрати документален филм с дръзкото заглавие „Това не е филм“ на фестивала в Кан на флаш памет, скрита в торта.

„Аз съм жив, докато правя филми. Ако не правя филми, тогава какво ще стане с мен, вече няма значение“, каза той по-рано тази седмица.