Как Варна празнуваше 24 май преди повече от 80 години

Как Варна празнуваше 24 май преди повече от 80 години

Неделя, 24 Май 2026 10:46
Източник: Moreto.net

„Варненското общинско управление...моли всички организации и гражданството да вземат най-живо участие въ отпразднуването и да украсятъ презъ деня -- 24 май, домовитѣ си съ народни знамена, зеленина и килими.“

Днес, когато изпълваме улиците на Варна с цветя, балони и звуците на „Върви, народе възродени“, рядко се замисляме как е изглеждал този най-български празник в очите на нашите прабаби и прадядовци. Един автентичен документ – празнична програма на Варненското градско общинско управление от далечната 1943 година – ни връща назад във времето, за да ни покаже как морската столица е отбелязвала Деня на българската просвета, църква и народна гордост в разгара на Втората световна война.

Сутринта: Духовно уединение и войнска чест

Празничният ден започва точно по канон. Ранното майско слънце огрява куполите на Съборната църква, където се отслужва тържествена архиерейска служба.

До 10:15 часа площадът пред храма се превръща в пъстро море от хора. Дисциплината е безупречна. Подредени по строго определен протокол, там застават не само учениците от всички училища, но и ветерани от войните – героите от Сливница, опълченци, запасни офицери, членове на емблематичното гимнастическо дружество „Юнак“, колоездачи и спортисти. Начело на всяка група гордо се веят техните знамена.

Точно в 10:30 часа се отслужва благодарствен молебен, след което думата се дава на словото. През 1943 г. честта да произнесе празничната реч се пада на г-н Ем. Мутафов, учител от Търговското училище. Представете си тишината, обхванала площада, и последвалия мощен тътен, когато сборен хор от средните училища, под съпровод на мощната Военна музика, издига към небето химна на Светите братя.

Манифестацията: От Катедралата до Морската градина

Шествието – или както сме свикнали да го наричаме днес, манифестацията – е било сърцето на празника. Начело на колоната не излизат политици, а иконата на Светите братя Кирил и Методий, носена от ученици на Първа средищна прогимназия. Непосредствено след тях марширува Флотската музика, следвана от официалните власти и заслужилите бивши учители.

Маршрутът на гордостта преминава по емблематичните варненски артерии: тръгвайки от Катедралата, шествието се заизвива по улица „Преслав“, пресича площад „Независимост“ (където пред сградата на Популярната банка учениците дефилират пред официалните лица), преминава по „Цар Борис“ и „Бдин“, за да се излее в прохладата на Приморската градина.

Урок по родолюбие сред алеите

Навлизайки в Морската градина, шествието не се разпръсква, а се превръща в жив урок по история. Организацията е толкова прецизна, че различните училища имат предварително зачислени паметници на възрожденци и будители, пред които да се преклонят и да положат венци:

Най-малките (първоначалните училища) се отправят към паметниците на Иван Вазов и Митрополит Симеон.

Средното техническо училище спира пред лика на Стефан Караджа.

Девическата гимназия отдава почит на Христо Ботев, а Мъжката – на Апостола Васил Левски.

Търговската гимназия полага своите венци пред паметника на Отец Паисий.

Следобедът: Народно веселие и театър за всички

След като официалният дълг към паметта и буквите е изпълнен, Варна се предава на заслужено празнуване. От 15:30 до 17:30 часа във втората част на Приморската градина - народно веселие под звуците на Военната музика.

За любителите на високото изкуство, точно в 15:00 часа Народният театър отваря врати за дневно представление. На сцена се играе класическата българска пиеса „Борислав“ от Иван Вазов. Забележителен детайл от програмата е, че билетите са били на „намалени цени“ – жест на общината, за да може културата да бъде достъпна за всеки гражданин в този празничен ден.

Може би най-поетичният и вълнуващ детайл от стария варненски 24 май е призивът, с който кметството се обръща към своите съграждани в края на плаката:

„...моли всички организации и гражданството да вземат най-живо участие въ отпразднуването и да украсятъ презъ деня -- 24 май, домовитѣ си съ народни знамена, зеленина и килими.“

Днес, повече от 80 години по-късно, правописът е променен, поколенията са други, а градът е неузнаваем. Но духът на 24 май във Варна остава същият – устоял на времето, на войните и на политическите промени. Защото буквите, които ни обединяват, са по-силни от преходността на времето.

ПРИЯТЕЛИ: 1.1 + 0.7	Бургас Казанлък Монтана Сандански	BG16RFOP002-2.073-1758-C01
Moreto.net във Facebook