След Освобождението в кафенетата и кръчмите във Варна масово се разиграват хазартни игри. Особено в заведенията, в които се събират наемните работници (хамали, каруцари и лодкари), в очакване да ги наемат за някаква работа. Те запълват времето си с игри на табла, домино, билярд, карти и зарове и често губят и последния грош от оскъдната си надница.

В много от тези заведения до късно през нощта наивни младежи и чиновници пропиляват имуществото си, попаднали в ръцете на професионални комарджии. Протестите на патриархалното и здравомислещо варненско общество принуждава местната власт да предприеме мерки, за да ограничи разпространението на хазартните игри в града, разказва Регионална библиотека "Пенчо Славейков" - Варна.

В бр. 3 от 20 януари 1892 година. на „Варненски общински вестник“ е публикувано „Обявление“, което известява съдържателите на заведенията, предлагащи хазартни игри , че вече попадат под контрола на общинските власти и трябва:

„Най-късно до 1-й февруари т. год. всички търговци, които държат за игра в заведенията си – карти, домино, билярд и други такива, да се снабдят с позволителни – квитанции, от които да се вижда, че те са си заплатили на Общината припадающото се за това градско право. Тия от тях, които не се съобразят с горното или у заведенията на които, след горния срок, се намират карти за игра и др. такива, недамгосани, ще се подхвърлят на наказание, съгласно със закона“.

Вестник “Варненски новини” запознава читателите с ограниченията, които се налагат при играта “Моникс”:

“За в бъдеще се определя полицейски час – за селата до 21 часа и за градовете – до 23 часа, до които може да се играе “Моникс” в общодостъпното заведение, в което е инсталиран такъв. На основание Наредбата-закон на държавната полиция се заповядва да не се допускат лица по-млади от 21-годишна възраст да играят на “Моникс”. Министерството е констатирало, че играта “Моникс” е разпространена твърде много и са се увлекли главно младежи (особено в селата), прекарвайки почти цялото време от денонощието в игра. Същите, за да се сдобият с пари за игра, изнудват родителите си и прибягват до кражби от собствените си домове или другаде. На много места играта се използва от комарджии, които увличат наивните младежи в игри на пари и ги обират…”

Във властта на хазартните игри попадат и военнослужещите.

Вестник “Ежедневен бюлетин на Благотворителния комитет за граждански грижи” публикува Заповед на Началника на Варненския гарнизон генерал-майор Станчев от 8 април 1918 г.:

“Повереното ми комендантство има сведение, че разни тъмни личности устройвали тайни хазартни игри, на които примамвали лекомерни хора и там чрез изкусно наредени игри ги ограбвали. Напоследък тези хазартни домове чрез специални агенти сполучвали да увличат неопитни новопристигнали пътници, на които отнемали и последните спестени пари. Тази престъпна дейност е била насочена и към пристигнали от фронта офицери и войници и последните чрез тайни увещания са бивали увличани в тези игри и заставени да нарушават постановленията на чл. 125 п. 8 от дисциплинарния устав. Вседствие на това заповядвам:

1. Забранява се играенето на хазартни игри; 2. Лицата, които устройват подобни игри ще бъдат предавани на съд по чл. 167 от Наказателния кодекс; 3. Заловените в игране на подобни игри ще бъдат задържани и разследвани по откриване на престъпната дейност на устроителите на тези игри и след като бъдат фотографирани в полицейския албум ще бъдат въдворявани на местожителство; 4. Играчите военнослужещи ще бъдат предавани в разпореждане на военно-полевите прокурори.”

И вестник “Северна поща” алармира:

“С Окръжно Министерството на финансите, отделение Държавни привилегии под N 14686 / 1923 г. е наредило до всички акцизни началници в Царството да се забрани разиграването на каквито и да е хазартни игри на опълченците, поборниците и инвалидите в цялото Царство, ползувайки се с привилегиите да разиграват такива докато получат такива разрешения направо от Финансовото министерство, отделение за Държавни привилегии, където за да им се издадат такива позволителни, те ще трябва направо да изпратят документите си за да им бъдат издадени нужните позволителни. Всички досега издадени от акцизните управления се считат анулирани. Занапред ще бъдат разрешавани да се разиграват само следните игри: въртележки, томболи, въртележки с пищови, пиянка и руска томбола, а каквито и да било други игри с зарчета и карти се абсолютно забраняват. Нарушителите ще бъдат наказвани по чл. 475 от наказателния закон. Забранява се да се допускат тия игри на малолетни деца, ученици и войници.”

Въпреки ограниченията, хазарт се играе и до днес. Интересна е класификацията на хазартните игри, включени в Правилник за работата на увеселителните забави и игри за развлечение, пътуващи естрадно-циркови трупи, илюзионисти и др., организирани от Дирекцията на българските циркове, влязла в сила от 30. 05. 1969 г. и обнародвана в “Държавен вестник” :

“За обществено вредни хазартни игри се считат: пиянки – различни видове; локум-табла (кръгла маса с двойни пирони и въртящо се перо); хвърляне на халки върху бутилки и други предмети; спортни пушки – стрелба с монтирана пушка или пистолет срещу въртящ се диск или неподвижна цел; късметчета – гадатели с мишки, морски свинчета, папагали и др.; папици – удряне на кегла с опъната на конец топка; намиране средата на шнурове, въжета, ремъци и др.; разиграване на три и повече карти, както и познаване на определен цвят карта и др. и други забави, които по преценка на Дирекцията на българските циркове са обществено вредни хазартни игри”.