Беглишкият хамбар във Варна е построен в края на XVIII век и служи за съхраняване на зърнени храни, главно жито, разказват в своя статия от Регионалната библиотека "Пенчо Славейков" във Варна.

Заемал е площта на градинката между ул. “Цариброд” и “Цар Симеон I”. По време на разкопки през 2019 г. археолози разкриха останки от старото здание, а находката беше определена като изключително ценна. През 2020 г. останките на хамбара, които се намираха върху стени от епохата на късния елинизъм, византийския и римския период, бяха премахнати с тежка техника след препоръка от Министерството на културата.

Името Беглишки хамбар идва от данъка беглик и търговците бегликчии. Бегликът е данък десятък върху овцете и козите в Османската империя, първоначално в натура, след това паричен данък. Съществува и след Освобождението.

За направата на хамбара е използван дъбов материал, донесен с биволски коли от горите на Лонгоза. Сградата е четвъртита, с каменни стени, като до всяка стена били изградени по няколко специални ъгли контрафорси. В процепите на всяка стена за отбрана са направени по няколко малки продълговати отвора – бойници, наречени мазгали.

Главният вход е откъм улица “Цариброд”. Изграден е в източен стил – между две колони е разположена тежка обкована дървена порта, която привечер се заключва от пазача. Тази порта води към вътрешния двор, покрит с калдъръм.

В хамбара се съхраняват огромни количества зърнени храни, които се разпределят и сортират по видове в специални дървени клетки.

Хамбарът е разрушен е през 1935 г.

Във вестник “Варненски новини” от 19 април 1935 г. в рубриката Важни решения на Варненски общински съвет четем:

“Решено бе да се съборят беглишките хамбари и на тяхно място да се построят общински доходни здания.”

Част от дървения материал след събарянето е закаран до противопожарната охрана, а друга част е използвана за направа на мебели.

Рисунка на Индржих Кноб

“Бегликчиите – пише историкът Никола Станев – облечени ту във форма хайдушка, ту във форма арнаутска с чохени чепкени, везани със сърма, грамадна надиплена фустнела, висок пискюллия фес, или смур калпак, препасани с широк кожен многолистен пояс, въоръжени с разновидни ножове, пищови, дълги пушки гегаклийки, възседнали охранени коне, обикаляли по план цяла Европейска Турция по всичките полета, долини и в най-недостъпните планински кътове…”.

Запазена е рисунка на Беглишкия хамбар от чешкия художник Индржих Кноб, от която добиваме частична представа за сградата.