„Терорът на войната“, известен като „Момичето с напалм“, е един от най-влиятелните образи на 20-ти век. Снимката, направена на 8 юни 1972 г., показва деветгодишната...
В Moreto.net ви предлагаме да четете безплатно материалите в сайта, както и да се възползвате от безплатните услуги.
Независимите медии имат нужда от финансови ресурси, получени по прозрачен начин.
Искаме Moreto.net да остане такава.
Моля, премахнете блокирането на реклами само за този сайт - така ние съществуваме достойно и можем да ви предложим обективна информация.
„Терорът на войната“, известен като „Момичето с напалм“, е един от най-влиятелните образи на 20-ти век. Снимката, направена на 8 юни 1972 г., показва деветгодишната Ким Фук, която тича гола и обгорена след нападение с напалм във виетнамското село ѝ. От двете ѝ страни са други деца, крещящи от ужас.
В продължение на десетилетия снимката се приписва на Ник Ут, 21-годишен тогава виетнамски фотограф на Асошиейтед прес (АП) в Сайгон. Изображението печели наградата „Пулицър“ и „Снимка на годината“ на World Press през 1973 г., а през 2021 г. Ут получава Националния медал за изкуства на САЩ. Неговата история – как е заснел Ким Фук и я е откарал в болница – става неразделна част от наследството на снимката.
Но нов документален филм в Netflix, „Стрингър“, режисиран от Бао Нгуен, поставя тази версия под въпрос, коментира The conversation. Филмът твърди, че действителният автор е местен фотограф на свободна практика – „стрингер“, платен само 20 долара от АП. Според разказите на свидетели и архивни материали, приносът му е бил заличен, а снимката приписана на Ут.
Фоторедакторът Карл Робинсън, работил за АП във Виетнам, твърди, че ръководителят на бюрото в Сайгон е наредил името на Ут да се използва вместо реалния фотограф Нгуен Тхан Нге, за да остане изображението собственост на агенцията.
Чрез 3D моделиране и анализ на местоположението на снимачната сцена, независимата компания Index заключава, че Ут е бил твърде далеч, за да заснеме кадъра. В кулминацията на филма се показва, че наистина е възможно другият фотограф да е направил снимката. Ут отказва интервю и нарича обвиненията „шамар в лицето“.
След премиерата на филма, както World Press Photo, така и АП започнаха разследвания. През май WPP прекрати приписването на авторството на Ут, посочвайки, че снимката може да е направена от Нгуен Тхан Нгхе или Хуан Конг Фук. АП запазва авторството на Ут, но признава, че остават „неотговорени въпроси“ и е възможно той да не е направил снимката.
Снимката остава достъпна чрез АП под името на Ут, но WPP вече я отбелязва като „неопределен/неизвестен“ автор.
В ерата на изкуствения интелект въпросите за авторството придобиват още по-голяма тежест, тъй като изкуствено създадените изображения и видеа стават почти неразличими от човешкия труд. Случаят с „Момичето с напалм“ напомня, че историята и официалните архиви често са оформени от властта, а не от самата перспектива на събитията, и дори най-емблематичните истории заслужават да бъдат преразгледани.
Ким Фук оцелява, въпреки тежките изгаряния и близкия до смъртта ѝ случай.
След войната комунистическият режим се опитва да използва образа ѝ за пропагандни цели. През 1992 г. Ким Фук успява да избяга със съпруга си: по време на полет от Куба до Русия те слизат при междинно кацане в Канада, където получават политическо убежище.
През 1997 г. тя получава канадско гражданство и основава фондацията „Ким Фук“, която помага на деца, преживели травми от войни. През 2019 г. 55-годишната Ким Фук е удостоена с Дрезденската награда за мир.
Стрингър е термин, използван във фотожурналистиката и медиите за свободен фотограф или репортер, който не е на щат в конкретна медийна организация, а предоставя материали на различни издания или агенции срещу заплащане.
Една от най-емблематичните сгради във Варна е Фестивалният и конгресен център. През изминалото лято навърши своите 36 години. Архитектурното произведение е дело на архитект Косьо Христов, който е и автор...
Първите часовникови кули в България се появяват още през XVI и XVII век в някои по-големи занаятчийски и търговски центрове. Строителството им се разширява през XVIII и XIX век, когато започва да се съживява...
В книгата си „Спомени и бележки” Иван Церов (кмет на Варна в периода 1909-1912 г.) разказва за полагането на основния камък на първия варненски водопровод, споделят от Регионална библиотека "Пенчо Славейков"...
Авторът на първия български превод на „Дон Кихот“ е личност, за която не се говори много, но която е оставила дълбока следа в сферата на образованието, културата и политиката. Христо Самсаров е един от...
95 години от първия граждански полет между София и Варна се навършват през октомври. Това припомнят от Музея за нова история на Варна.
След края на Първата световна война, според клаузите на Ньойския...
Едва ли има жител или гост на града, който минавайки по ул. „Девня“, да не е забелязал голямата тухлена сграда с висок комин и впечатляваща архитектура. Мнозина от по-старите варненци са наясно с предназначението...
Едно от най-старите дървета у нас се намира във варненския квартал „Аспарухово“. Според някои вековният чинар е на повече от две хиляди години. За внушителните му размери и значението му за местните има...
Още през 1915 г. във Варна се създава ученически спортен легион. Военните години спират дейността му и едва през летните месеци на 1921 г. отново е възстановен. С организацията се заемат няколко офицери...
Сградата на ул. „Драгоман“ 4, в която днес се помещава част от Кукления театър, буди силно впечатление с красотата и архитектурата си. Тя се е превърнала в забележителност за града още с построяването...
Една от най-старите запазени сгради във Варна се намира на ул. „8-ми ноември“ и днес е дом на Музея за нова история на Варна. Построена е някъде около 1850 година. Никой не знае какво е било първоначалното...
Първата избирателна система за парламентарни избори в България е въведена през 1879 година и тя е проста мажоритарна в един тур. На 20 000 жители се избира един представител, а в цяла България около 215...
„Независимост“ е най-представителният и най-старият площад във Варна. Съществувал е като такъв далеч преди Освобождението. Тогава обаче е носил друго име – „Мусала“.
През 1860 година турската власт...