Богоявлението заема ключово място в празничния календар на българската войска

Само година след Освобождението на България Богоявленският водосвет е въведен като официален ритуал в българската армия. Впоследствие Богоявление се утвърждава като един от официалните празници на Третото българско царство и се чества в този си статут до 1946 г., разказва Национален военноисторически музей.

Църковните празници са първите в празничния календар на българската войска, а в началото на годината първият сред тях е именно Богоявление. На 6 януари войсковите части в парадна униформа се строяват за тържествена литургия, извършвана от най-високопоставения духовник. Ритуалът завършва с поръсване на бойните знамена и войската със светена вода за смелост, сила и победоносна надежда.

След това военните подразделения участват в шествието за вадене на кръста, а празникът завършва с парад – в София, приеман от княза (по-късно царя), а в гарнизоните – от най-старшия военен началник.

След прекъсване на традицията през втората половина на ХХ век Великият богоявленски водосвет е възстановен през 1993 г. със заповед на военния министър и отново заема място в съвременната държавна и военна ритуалност.