„ДНК-то на Хитлер: План на диктатор“ поставя спорния въпрос дали изобщо е трябвало да се изследва ДНК-то на Адолф Хитлер. Филмът проследява анализа, направен по окървавено парче плат от бункера му, който за първи път позволява да бъде идентифицирана неговата ДНК.

Ранните изводи показват две ключови неща: категорично е опроверган слухът за еврейски произход и са открити белези на рядко генетично заболяване – синдром на Калман. Паралелните генетични показатели сочат и повишена предразположеност към няколко психични разстройства.

Експертите обаче предупреждават, че това са индикации, не диагнози.

Embed from Getty Images

Революционен ДНК анализ на кръвта на Адолф Хитлер разкри нови данни за произхода и евентуалните здравословни проблеми на диктатора. Изследването, извършено от международен екип учени, категорично опровергава слуха за еврейски произход и показва признаци на генетично заболяване, което засяга развитието на половите органи. Всички тези резултати произлизат от старо, окървавено парче плат, изрязано от дивана в бункера на Хитлер.

Въпреки че жълтите заглавия акцентират върху това дали Хитлер е имал микропенис или само един тестис, много по-съществено е, че полигенното изследване показва „много високи“ нива на генетична предразположеност към аутизъм, шизофрения и биполярно разстройство, коментира BBC. Експертите подчертават – това не означава диагноза.

Именно тук се появява големият етичен въпрос: правилно ли е подобно изследване да бъде изобщо проведено?

Embed from Getty Images

Проф. Тури Кинг, един от водещите специалисти по генетика и лице на документалния филм „ДНК-то на Хитлер: План на диктатор“ (Channel 4), признава, че дълго се е колебала дали да участва. Според нея, ако някой така или иначе щеше да направи подобно проучване, по-добре е то да бъде извършено под строг научен контрол, отколкото сензационно.

Embed from Getty Images

Окървавеното парче плат – запазено от американски офицер през 1945 г. и днес изложено в музея Гетисбърг – съдържа ДНК, която напълно съвпада с проба от мъжки роднина на Хитлер. Това е първият случай, в който генетичният материал на диктатора е идентифициран и секвениран.

Сред ключовите открития е синдромът на Калман – рядко генетично заболяване, което влияе на пубертета, развитието на половите органи и либидото. Историкът д-р Алекс Кей смята, че това може да обясни защо Хитлер почти напълно е лишен от личен живот и е изцяло погълнат от политика.

По-спорно е тълкуването на научните резултати за психични и неврологични състояния. Полигенните анализи показват предразположеност към аутизъм, ADHD (Синдром на дефицит на вниманието с хиперактивност), шизофрения и биполярно разстройство, но експертите подчертават, че тези данни не са предсказания и не доказват нищо за конкретния човек. Генетиците предупреждават за опасността от прекалено опростяване и стигматизация.

Националното дружество за аутизъм в Обединеното кралство разкритикува филма, наричайки го „евтин трик“ и обвинявайки го в безчувствено отношение към аутистичните хора. Channel 4 отговаря, че идеята е да се представи науката по достъпен начин, без да се правят крайни изводи.

Освен научните спорове, изследването поставя въпроси за етиката: допустимо ли е да се анализира ДНК-то на човек без негово съгласие? Историци и генетици са разделени – някои твърдят, че става дума за рутинна практика при изследването на исторически фигури, други предупреждават за опитите да се намери „ген на злото“.

Embed from Getty Images

Според критиците прекаленото фокусиране върху биологията може да размие истинските уроци на историята – че обикновени хора, в определени условия, могат да подкрепят или извършват ужаси.

Пълните резултати от изследването ще бъдат публикувани след окончателна експертна оценка. Учените, участвали в проекта, се надяват то да бъде използвано внимателно и отговорно. Както казва един от тях: документалният филм не съществува във вакуум – важно е как обществото ще интерпретира научните данни.