Преди 110 години в специален Манифест цар Фердинанд обявява война на Сърбия. В него се заявява, че „Европейската война клони към привършване”. Призовава се българският народ да защити „родния край, поруган от вероломен съсед” и да се притече на помощ за „освобождение на поробените наши братя от сръбско иго”.

С този акт България официално се включва в Първата световна война на страната на Централните сили (Германия, Австро-Унгария и Османската империя).

Руският император Николай II

Руският император констатира в свой манифест:

„Осъществяването на старите въжделения на българския народ за присъединяването на Македония беше гарантирано по друг начин, съгласуван с интересите на славянството, но тайните сметки, внушени от германските интереси и братоубийственото озлобление срещу Сърбия излязоха победители. България, наша едноверца, неотдавна освободена от турско иго с братска обич и кръвта на руския народ, открито отиде на страната на неприятелите на християнската вяра, на славянството и на Русия. Руският народ гледа на българската измяна с болка и с окървавено сърце, изважда меч срещу България и поверява съдбата на изменниците на справедливото наказание на Всевишния.”

На 14 октомври 1915 г., в деня на света Петка – покровителка на българите, Варна преживява един от най-мрачните си часове.

Малко след 7 часа сутринта от бреговата охрана съобщават, че на хоризонта се виждат силуети на бойни кораби.

Генерал-майор Симеон Янков

Началникът на отбраната на морската столица, ген. Симеон Янков, нарежда спешни мерки за защита на пристанището, жп гарата, флотските помещения и важните военни обекти.

Към Варна се насочват два руски хидроплана. Те облитат града и хвърлят няколко бомби – първата въздушна бомбардировка на български град в историята. Макар и обстреляни от земята, те се изтеглят без поражения.

Малко след това на хоризонта се разгръща руска морска ескадра под командването на вицеадмирал Новицки – 17 бойни кораба, сред които броненосците и крайцерите „Императрица Мария“, „Св. Йоан Златоуст“, „Св. Пантелеймон“, „Евстафий“, „Кагуль“ и „Память Меркурия“, въоръжени с 305- и 203-милиметрови оръдия.

Първите снаряди падат в района на Галата и Евксиноград, но вместо да поразяват военни цели, артилерийският огън е насочен към централната градска част и гъсто населените квартали. Хората се разбягват, търсят убежище в мазетата си, чуват се писъци и трясък на рушащи се домове. Бреговата артилерия отвръща, но корабите се намират на повече от осем морски мили – извън обсега на българските батареи. Стрелбата продължава час и седем минути.

Бреговата защита на залива на Варна по време на атаката на Руски флот, 14 октомври 1915 г.

В разгара на атаката двете германски подводници UB-7 и UB-8, базирани във Варна, се насочват към залива. Под командването на мичмани Вилхелм Вернер и Фойт, те атакуват с торпеда руския броненосец „Пантелеймон“. Следва взрив, вероятно в защитната му мрежа, и почти веднага руската ескадра започва да се оттегля.

Според германски и турски военни източници при отстъплението е торпилиран и броненосецът „Три Светители“, който се накланя и потъва край нос Калиакра. Повреден е и един миноносец, на който избухва пожар.

Загиват петима варненци, сред тях две малки деца, а 30 души са ранени и контузени. Разрушени са над 50 сгради – домове, магазини, обществени постройки. Разбита е външната част на вълнолома. Пряко са засегнати сградите на първи полицейски участък, телеграфо-пощенския клон, мюфтийството и кулата на морския фар. Сред поразените сгради е дори руската параходна агенция – ироничен символ на абсурдността на нападението.

Щетите са изчислени на около 2 милиона лева – сума, надвишаваща годишния бюджет на Варна тогава.

Генерал-лейтенант Стефан Тошев

Бомбардировката на Варна постига определен психологически ефект. Командирът на Трета българска армия, генерал-лейтенант Стефан Тошев констатира, че обстрелът понижава моралния дух на населението. Морската градина е затворена за посещения, войската и гражданите се страхуват от нови нападения.

След атаката населението е обхванато от паника. Войската получава заповед да изгради укрития, а жителите – сами да си изкопаят подземни скривалища. Щабът на флота е преместен в Аспарухово, а Морското училище – в дървени постройки в местността Карантината.

Нападението предизвиква бурен отзвук в българския печат.

Цар Фердинанд реагира незабавно, като нарежда на правителството да предприеме извънредни мерки. На 19 октомври Министерският съвет издава постановление, одобрено на среднощно заседание от XVII Обикновено народно събрание, с което храм-паметникът „Св. Александър Невски“ в София временно се преименува на „Съборен храм св. св. равноапостоли Кирил и Методий“. В църквата са направени промени в интериора, включително смяна на стенописи и икони. През 1920 г., при правителството на Александър Стамболийски, храмът възстановява първоначалното си име.

Влакова композиция със заминаващите войски и изпращачи на перона по време на Първата световна война.

Използвани източници:

- Професор полковник о.з. Димитър НЕДЯЛКОВ - – в.Българска армия

- Капитан далечно плаване Георги Костов - СОР „Атлантик“

- Дарин Канавров - Исторически музей-Балчик за Десант

- bulgarianartillery.it

- Регионална библиотека "Пенчо Славейков" - Варна

- Военноморски музей - Варна