Още древните гърци и римляни са вярвали в силата на хранителния режим. Тогава обаче „диета“ е означавала цялостен начин на живот – баланс между тяло и дух. През XIX век обаче настъпва повратен момент: външният вид измества здравето, а диетичната индустрия започва да процъфтява.
През XIX век диетите се превръщат в голям бизнес“, казва хранителният историк Ани Грей. „Рекламата става все по-умела, а продуктите — все повече.“
Нека надникнем в някои от най-екстравагантните и крайно нездравословни диетични прищевки в историята:
1. Дъвчи и плюй: диетата на Хорас Флетчър
В началото на XX век американецът Хорас Флетчър убеждава хиляди, че пътят към слабата фигура минава през… безкрайно дъвчене. Всеки залък трябвало да се дъвче стотици пъти – например една шалотка – цели 700!
След като „всичката полза“ се извлече, остатъците се изплюват. Флетчър твърдял, че така тялото се прочиства и се дефекира само веднъж на две седмици, при това без миризма – като „топли бисквити“. За да докаже твърдението си, той дори носел със себе си буркан с… доказателства.
В началото на XX век някои смели (или отчаяни) хора започнали да поглъщат хапчета с кисти от говежда тения.
По-късно се твърди, че оперната певица Мария Калас я е използвала, за да отслабне, но има съмнения, че това е мит.
Диетиращите поглъщали кисти от говежда тения, обикновено под формата на хапчета. Идеята била, че паразитът ще порасне в червата и ще поглъща част от храната. Това водело до отслабване — заедно с диария и повръщане.
Когато достигнели желаното тегло, приемали антипаразитен медикамент и… се надявали на безболезнена раздяла с госта в червата. Рискът бил огромен. Тенията може да достигне до 9 метра дължина и да причини болести като главоболие, проблеми със зрението, менингит, епилепсия и деменция.
3. Арсен – отровата с „отслабващ ефект“
През XIX век диетичните хапчета стават моден хит. В тях обаче често имало вещества като арсен и стрихнин – в малки дози, но все така отровни. Обещанието? Ускоряване на метаболизма.
Мнозина предозирали с надеждата да отслабнат по-бързо, без да осъзнават опасността. Понякога арсенът дори не бил упоменат в съдържанието.
4. Оцетната мания на лорд Байрон
Още в началото на XIX век поетът лорд Байрон налага мода: оцетна диета. Той пиел оцет всеки ден и ядял картофи, накиснати в него, вярвайки, че така пречиства тялото си.
Резултатите били плашещи: младежи по цяла Европа започнали да се хранят с оцет и ориз, стремейки се към бледата и слаба фигура на поета. Последствията: повръщане, диария и хронично недохранване.
5. Гуменото бельо – потене с индустриален размах
След като Чарлз Гудиър патентова вулканизацията на каучука, започва бум в производството на гумени изделия – включително корсети и долни гащи, които задържали потта и… уж мазнините.
Идеята била, че изпотяването води до отслабване. За съжаление, постоянното овлажняване на кожата предизвиквало инфекции и възпаления. Тази странна мода била спряна едва с Първата световна война, когато гумата станала стратегически ресурс.
От дъвчене до паразити, от арсен до гумени корсети — историята показва, че стремежът към идеалната фигура често е бил по-силен от разума. Днес, в ерата на социалните мрежи, натискът изглежда още по-силен. Затова е важно да помним: няма чудодейни хапчета, но има разумен избор, движение, разнообразно хранене и — най-вече — приемане на собственото тяло без страх и вина.