Традицията на националното мълчание започва през 1948 г., когато страната отбелязва 100 години от рождението на Ботев. За първи път тогава сирените прозвучават едновременно в цялата страна – не за тревога, а за памет. Оттогава насам този ритуал се повтаря всяка година, неизменно, като неподправен жест на почит, който не се нуждае от думи.
2 юни започва да се отбелязва още през 1884 г. във Враца и Пловдив. През 1901 г. на връх Вола, където загива Ботев, живи четници за пръв път се събират, за да почетат паметта му. През годините, според политическия контекст, денят сменя наименованията си – от „ден на борците против турското робство и фашизма“ до „ден на загиналите за национално и социално освобождение“.
С решение на Министерския съвет от 31 май 1993 г., 2 юни получава днешното си официално име: „Ден на Ботев и на загиналите за свободата и независимостта на България“.