През 1916 г. на днешната дата е поставено началото на подводното корабоплаване в България, разказва Националният военноисторически музей.

С тържествена церемония в пристанището на двореца Евксиноград закупената от Германия подводница UB-8 е зачислена в състава на военния ни флот под името „Подводник 18“.

Тя е произведена в Кил, Германия, въоръжена е с два носови 450-мм торпедни апарата, 37-мм оръдие и картечница „Максим“. Екипажът в състав от 17 души се командва от лейтенант Никола Тодоров и помощник-командирът мичман I ранг Иван Вариклечков.

На 4 и 5 юли 1916 г. подводницата изпълнява първите бойни задачи между нос Шабла и Мангалия, Румъния, след което патрулира край бреговете на Черно море от нос Инеада в Турция до Кюстенджа (дн. Констанца, Румъния) за осигуряване фланга на 3-та армия. До септември 1917 г. извършва седем бойни похода в северна посока, в това число и в румънски води, и два в южна посока – пред Бургас и Созопол, във връзка с очаквани руски нападения.

Първите български подводничари щурмуват минни полета, извършват разузнаване на противника край Кюстенджа и преследват неприятелски кораби. След Първата световна война (1915 – 1918) „Подводник 18“ е предадена на Франция и откарана в съглашенската военноморска база в база в Истанбул, където е унищожена.