Мистериите за убийства на Агата Кристи пленяват читатели вече повече от век, но и 50 години след смъртта ѝ тя остава енигма. Рядко излъчвано интервю на Би Би Си от 1955 г. разкрива част от тайните на писателка, не по-малко сложна от собствените си сюжети.
Дамата Агата Кристи била брилянтна в това да се крие на видно място. Представяла се е като дружелюбна възрастна жена с кожено палто, която обича градинарството, добрата храна, семейството и кучетата. Зад този уютен образ обаче стои ум, който с удоволствие е изграждал истории за отравяния, предателства и кръв. Кристи рядко е давала ключ към вътрешния свят на въображението си. По природа срамежлива, през 1955 г. тя все пак се съгласява на рядко интервю в лондонския си апартамент за радиопрофил на Би Би Си.
В него разказва как нетипичното ѝ детство е разпалило въображението ѝ, защо писането на пиеси ѝ е било по-лесно от това на романи и как е успявала да завърши книга само за три месеца.
Embed from Getty Images
Родена през 1890 г. като Агата Милър в заможно семейство, тя получава предимно домашно образование. На въпрос защо започва да пише, Кристи казва:
„Отдавам го на факта, че всъщност нямах никакво образование. Макар че трябва да уточня – на 16 години учих за кратко в Париж. Но дотогава, освен малко аритметика, реално нямах уроци.“
Тя описва детството си като „славно безделие“, но признава, че е имала ненаситен апетит за четене.
„Започнах да измислям истории и да разигравам различните роли. Няма нищо като скуката, за да те накара да пишеш. Така че още на 16–17 години вече бях написала немалко разкази и един дълъг, скучен роман.“
Първият ѝ публикуван роман завършва, когато е на 21. След поредица от откази „Аферата в Стайлс“ излиза през 1920 г. и представя най-известното ѝ творение – Еркюл Поаро.
Изборът на отравяне като метод за убийство идва от личния ѝ опит през Първата световна война. Докато първият ѝ съпруг Арчи Кристи служи във Франция, тя работи като доброволна медицинска сестра, а по-късно и в болничната аптека, където придобива познания за лекарства и токсини. В произведенията ѝ отровата се използва в 41 убийства, опити за убийство и самоубийства.
„Истинската работа е да измислиш развитието на историята“ – Агата Кристи
Embed from Getty Images
Типичната ѝ формула включва затворен кръг от заподозрени от една и съща социална среда и убийство, което поражда следи, водещи до драматичен финален сблъсък. В центъра стои частен детектив – Поаро или Мис Марпъл – който разкрива истината пред всички. Тази структура, позната и вечно адаптивна, е една от причините творчеството ѝ да е толкова устойчиво във времето.
През 1926 г. излиза „Алиби“ – роман, който затвърждава професионалната ѝ репутация, но съвпада с лична криза. Майка ѝ умира, а съпругът ѝ признава, че е влюбен в друга жена и иска развод. Потънала в скръб и творческа блокада, Кристи самата става част от мистерия.
Една студена декемврийска нощ колата ѝ е открита разбита край кариера в Съри. Вътре са коженото ѝ палто и шофьорската ѝ книжка, но от нея няма следа. Започва едно от най-мащабните издирвания в британската история. Дори Артър Конан Дойл се включва, като наема медиум.
Десет дни по-късно тя е открита в хотел в Харогейт, на 370 км от мястото на инцидента. Теориите варират – от загуба на паметта до опит да засрами съпруга си или дори рекламен ход. В автобиографията си Кристи отказва да даде обяснение:
„След болестта дойдоха скръбта, отчаянието и разбитото сърце. Няма нужда да се връщаме към това.“
Също толкова лаконична е и за работния си метод. Пред Би Би Си през 1955 г. тя казва:
„Разочароващата истина е, че нямам особена система. Пиша на стара пишеща машина, а диктофон ползвам само за разкази или за преработка на пиеса.“
Embed from Getty Images
През 1930 г. се омъжва за археолога Макс Малоуън, 14 години по-млад от нея. Пътуванията им в Близкия изток вдъхновяват романи като „Смърт край Нил“. В следващите девет години Кристи пише 17 романа.
Най-голямото удоволствие за нея идва от измислянето на сюжета:
„Истинската работа е да мислиш и да мислиш, докато всичко си дойде на мястото. После остава само да намериш време да го напишеш. Три месеца са напълно разумен срок.“
По думите ѝ пиесите се пишат по-бързо и са „много по-забавни“ от книгите. „Капан за мишки“, най-дълго играещата пиеса във Великобритания, започва като радиодрама и и до днес не слиза от сцена.
Embed from Getty Images
Актьорът Ричард Атънбъроу, участвал в оригиналната постановка, казва:
„Тя беше последният човек, когото бихте свързали с престъпления и насилие. И точно затова ни поразяваше – как тази тиха, достойна дама успява да накара целия свят да настръхне.“
Интервюто на Би Би Си ни дава ценен поглед към писателския ѝ процес – свободен, интуитивен, воден от въображението. Но загадката Агата Кристи остава жива и до днес.





Новини - теми











В Белослав преобразиха занемарен мост с графити, разказващи историята на града (снимки)
Агата Кристи: Рядко интервю на Би Би Си от 1955 г. разкрива част от тайните на писателката
Golden Globe Awards 2026 - пълен списък на победителите и номинираните
Във Варна одобриха 22 проекта на стойност 264 560 евро по общинския фонд „Култура“
Книжен кът на китайската култура отваря врати във Варна
Лауреатите на „Art Stars“ с оперен концерт на 21 януари във Варна
Работилница за кости, амулети и предмети от Константинопол открили археолозите в Петрич кале
Варненската журналистка Невяна Троянска с нова книга „Нирвана за нискотарифни пътешественици“
Силен старт за „Мамник“: новият БГ сериал привлече 340 хиляди зрители
Андреа Бочели ще е сред звездите на откриването на Зимните олимпийски игри
Варненската писателка Анна Палазова с престижна номинация за най-добра фантастична книга на годината
Варна посреща края на 2025 г. с празничния концерт „Джаз Фиеста“ с вход свободен
Варненската опера представя концерт-спектакъла „Tina – Simply the Best“ с вход свободен
Римски мраморен басейн и редки находки разкрити при проучванията на Акве калиде
Варна кани на коледно-новогодишни пешеходни турове на 26 и 27 декември
Даниела Димова отново спечели конкурса за директор на ТМПЦ-Варна, другият кандидат не събра точки, за да се класира
Отиде си варненският художник Владимир Иванов
Природозащитници призоваха Робърт Плант да си смени името
Музеи във Варна спряха временно работа заради адаптацията към еврото
Погребват Брижит Бардо край брега в Сен Тропе








RSS Новини