Варненският художествен музей ще празнува юбилея с изложбата “Художниците и галерията”, която ще бъде открита на 6 февруари.

2025 година е юбилейна за Градската художествена галерия “Борис Георгиев” - Варна. Художественият музей ще отбележи 75-годишнината от своето откриване с внушителна изложба, която ще бъде разположена на цели два етажа на историческата сграда на ул. “Любен Каравелов” 1. В залата на третия етаж са експонирани голямоформатни картини и художествени инсталации от сферата на най-съвременното визуално изразяване.

“Предисторията на Галерията започва през 1943 г. - разказва директорът на културния институт Доротея Павлова, изкуствовед и културолог. - Тогава е основано Дружеството на варненските художници с председател Стефан Гадуларов. На 12 януари 1944 г. с даренията на видни представители на градския артистичен и делови елит е учреден Фонд за изграждане на постоянна художествена галерия във Варна. На 15 юни 1950 г. се провежда заседание на Комисията за уреждане на

Постоянната художествена галерия - Георги Велчев, Янко Маринов, Милен Сакъзов, Методи Георгиев, което формулира високи критерии за включване на произведения от варненски художници. Според тях са подбрани творби на варненските автори Константин Щъркелов, Георги Велчев, Христо Каварналиев, Иван Радинов, Милен Сакъзов, Янко Маринов, Георги Урумов – Калиакрата, Методи Георгиев, Йордан Пиндиков, Наум Попатанасов, Васил Ставрев и Жечо Арнаудов. Включени са и предоставени от Националната художествена галерия в София произведения. С тържество и експозиция от 30 творби на 2 юли 1950 г. официално е открита Постоянната художествена галерия във Варна, намираща се тогава на адрес ул. „Мусала“ 1. От 1988 г. Градската художествена галерия на Варна се помещава в основно реконструираната сграда на Мъжката гимназия на ул. “Любен Каравелов” 1. От 1999 г. културният институт носи името на художника Борис Георгиев.”

75 години Варненската галерия следва своята мисия да съхранява и представя художественото наследство на творците от морския град.

Изкуствоведът Румен Серафимов, главен уредник в Галерията, разкрива пред Нина Локмаджиева какъв е бил подходът на кураторския екип при организирането на юбилейната експозиция:

“Ще представим мащабна изложба от творби на 75 варненски художници. Ще бъдат експонирани и две самостоятелни изложби - на Янко Маринов - основател и пръв директор на Галерията, и на Ванко Урумов - име с европейско значение и принос към съвременното визуално изкуство, който е управлявал Галерията 25 години.

Груповата изложба на варненски художници ще представи пет творчески поколения - тя е структурирана по поколения. В началото са тримата големи най-ранни професионални живописци - Георги Велчев, Георги Урумов и Христо Каварналиев, които са работили в периода 1920-те до 1950-те години. Следващото поколение са автори, които са се утвърдили през 60-те години на миналия век. Големите имена сред тях са Дария Василянска, Маргарита Денева, Христо Веков, Альоша Кафеджийски, Кина Петрова. В поколението, което излиза на артистичната сцена през 70-те години, блестят имената на Стоимен Стоилов, Ванко Урумов, Александър Капричев, Венцеслав Антонов, Емануил и Снежина Попгенчеви, Мария Чакърова, Владимир Иванов. Тези художници са и в основата на художествения феномен “Вулкан” - силната артистична общност, която дава огромен импулс на модерното изразяване в българското изкуство. Талантливото поколение на 80-те години е представено с най-много имена - Георги Лечев, Милко Божков, Петьо Маринов, Димитър Трайчев, Мария Зафиркова, Володя Вълчев, Веселин Начев, Явор Цанев, Веселин Димов, Илия Янков, Васил Василев, Сашо Анастасов, Пламен Братанов, Пламен Аврамов, Цветана Векова, Боян Боев, Валери Чакалов, Петко Петков, Цветан Кръстев. Най-младите художници в изложбата влизат в изкуството през 90-те години и след това. Сред тях изключително стойностни артисти са Иван Минчев, Стефка Георгиева, Деян Веков, Пламен Монев, Светлин Ненов, Роберт Баръмов, Тереза Зиковска, Рая Георгиева.

Изложбата е много богата в стилово отношение - тръгва от реализма на старите класически художници, през експресионизма на 80-те, преминава през неопримитивизма на Дария Василянска и синтетичния кубизъм на Емануил Попгенчев, през информалните философски сцени на Милко Божков, през темпераментния абстрактен експресионизъм на Георги Лечев и стига до множество концептуални творби на Владимир Иванов, Илия Янков, Валери Чакалов, Стефка Георгиева.

Художниците от 80-те години показват много сложен, много дълбок пластически и концептуален израз в изкуството си, една много по-голяма свобода в изразяването и преодоляването на стари нормативни изисквания и ограничения от времената преди 1990-та година. Това е един много по-модерен подход в мисленето и изразяването. Почти всички са част от “Вулкан”, те създават и голямото значение на Варна като център на визуалните изкуства. От 70-те години, през 80-те и донякъде през 90-те години Варна е най-важният извънстоличен център на визуалните изкуства в България.

Изложбата се нарича “Художниците и галерията” и по този начин се стреми да внуши културното значение на Галерията като художествен музей в сложния творчески процес на създаване на високо, професионално изкуство, да посочи ролята й за стимулиране на артистите, за включването им във важни форуми на изкуството, да покаже мисията й за колекциониране на най-доброто изкуство и грижите й за съхраняване и представяне на художествената памет.”

При откриването на юбилейната изложба ще бъдат връчени благодарствени писма на 36 художници, дарили свои произведения за фонда на Галерията през последните три години.

Церемонията ще бъде съпътствана от музикални моменти с талантливите възпитаници на НУИ “Добри Христов”, традиционен партньор на Варненската галерия. Ще чуем изпълнения на китара на дванадесетокласниците Милица Кирякова и Виктория Парушева с ръководител Севдалин Стефанов, а след това на третия етаж своите интерпретации ще поднесат ученици от горните класове на специалност поп и джаз пеене с ръководител Кремена Матева.

Юбилейната изложба “Художниците и галерията” се открива на 6 февруари, четвъртък, от 18:00 и ще остане експонирана до 2 март 2025 г.